Въпросът съвсем скоро ще е „какъв вид мир“
Помните ли Ленън, а не Ленин, когото Путин включи в информационната война като „създател на Украйна“? Е, Ленън беше човек, който възприе късните периоди на Виетнамската като кауза, заедно с неговата несъща и озадачаваща Йоко.
***
Йоко Оно, впрочем, все така е жива, преди няколко години дори я срещнах случайно на улицата в горен Манхатън, но някак не беше удобно да се снимаме или нещо, имаше охрана, хеле пък да подвиквам „why did you disrupt the greatest band ever“ (което не ми е присъщо, най-вече културологично).
***
То нямаше да е и вярно, щот личностната дезинтеграция между Ленън и Маккартни е процес още от късната 1966, въпреки “Sgt. Pepper” и “Abbey Road” (“Magical Mystery Tour” предлагам да не го броим). Йоко е била просто катализатор.
***
Както и да е. Аз й подвикнах нещо като „мисис Оно, thanks for being there for us all“, а тя ме „дари“ със своя „пийс/виктъри сайн“, двата пръста.
***
И си мисля: днес, в края на демокрацията от ултралиберален вид в западния свят, на ръба на ново разпределение на силите, какво ли би казал покойният ѝ мъж, милият Джон, който винаги ще бъде в сърцата на всички прилични хора?
***
Ако беше доживял тая тъпотия и ужас. Да, той протестираше срещу собствената си прото-либерална система, която бомбардира северновиетнамски селяни, а сега се случва почти същото, но под носа ни, в Европа, люлката на западната култура и въобще свободите.
***
Интересен въпрос – най-малкото защото Ленън днес щеше да е на 82, и не знаем дали е щял да бъде с всичкия си.
***
BTW, за моментен comic relief, много ми се иска да чуя позицията на г-н Ози Осборн, но той мълчи, сигурно Шарън не му дава да се изкаже.
***
Свободата, впрочем, от гледна точка на руския империум или идеята за „руский мир“, никога не е струвала и пукната копейка.
***
А Джон Ленън, между другото, винаги е бил политик, дори без да го съзнава – още от хамбургските времена. Той е едновременно вярващият стоик и разочарованият мистик. Използва екстаза на попкултурата, за да постигне примирение с отвращението си от света.
***
След смъртта си е смятан за пламенен пророк, но никога не е бил такъв – той е най-великият imp. Първо в своята сякаш детска игра на музика, в която е позволено всичко – от помитащото „yeah yeah” на концертиращите Бийтълс, през тройните напластявания на смисъл в Revolver, та до разтърсването на света със Sgt. Pepper (“A Day In The Life”, anyone?) и обикновената гениалност в Abbey Road.
***
След това – в играта на политика: от ироничната му „лявост” до наивистките закъснели протестни жестове с неговата Йоко. Отвъд всичко това обаче той има и още едно важно качество, което го прави и може би най-истинския бунтар след Норман Мейлър, Норман Рокуел, Норман Томас, Норман Спинрад и дори добрия стар ненормалник Норман Бейтс от „Психо” – he seemed to give a f**k at all times.
***
И тук ние трябва да се запитаме: do we give a f**k?
***
Знам, че не е лесно да изпълзиш от пашкула на относително подредения си живот, но някак трябва.
***
Вече трябва.
***
Сори, че аз пак съм носител на лошите новини (подобно на Епикур и учениците му), но това, което става в Украйна, не може и не трябва да ни остави равнодушни – и че трябва да излезем от състоянието до момента, в което едни други там се грижат за нас, за нашата сигурност, пък от нас нищо не зависи, айде още по една ракия.
***
Сега пак зависи: поне да сме съпричастни с украинските бежанци, да проявим гражданска смелост, civitas, да видим как можем да помогнем.
***
И да отграничаваме Путин и Путинленд от Россия и руските проминенти, които – макар и жертва на отчасти озадачаващи санкции – са в руския демократичен авангард.
***
Веднага давам пример с моя вече добър познат Иван Вирипаев (спасибо, Явор Гърдев, за което) – той каза, че всички приходи от всички руски театри, в които се играят негови пиеси, а те са нещо като 40 едновременно, ще отидат за помощ на украински бежанци. Така се прави в „културата“, chapeau. Ние тук нещо?
***
Търся нещо разтърсващо, но дори на мен не ми стига „писателството“ – постоянно виждам онази полуобездвижена баба в Харков, която дори не може да слезе по стълбата на украинските пожарникари, които я спасяват от ударена от руска ракета сграда. Това можеше, при определени обстоятелства, след Края на историята, да е майка ви. Благодарете на Господ, че не се случва у нас.
***
И казвам така: стига с анализите и умнотиите, това е забележка и към мен. Стига с разправиите за руската култура, размаха на руската душа и руската източна вертикална власт. Аз мога да ги анализирам толкова дълбоко, разбира се, че и Дугин да каже „блядь, тоя си го бива“, но малко се изморих и не ми се прави.
***
Няма дори да задълбавам в специфичната азогнозия, крайното разстройство на самооценката, предложено някога от „колегата“ Питагор, едно от множеството личностни разстройства на Путин. Тя се родее с по-късния и вече прословут Дънинг-Кругър ефект, чиято същност е неспособността за осъзнаване на когнитивни и морални дефицити на базата на собствената неосъзната некомпетентност.
***
Няма да говоря и за бясната, патологична потребност от самоутвърждаване на путинския режим като „световна сила“. Реваншистка по условие.
***
Няма да кажа и дума за идеята за споменатия „руски империум“, по модела на Imperium Romanum. Нито за руските комплекси по тази тема, още от пре-хесенски времена, а може би още от Пьотър I или дори отпреди това.
***
Ще кажа само така: въпросът е цивилизационен, с цялата ми милост към малкия руски човек. Но той, дет вика Набоков, несъзнателно си търси страданието, щот винаги е пребивавал в него. И винаги е бил когнитивна жертва на домашната пропаганда.
***
Разликата: ние, „западниките“, търсим, съмняваме се по картезианскому и смятаме, че сме родени в свобода. И не приемаме подмяната на и без това крехкото международно право с правото на силата.
***
С претоплен, заимстван вид Realpolitik, два века по-късно.
***
Тук и малко “J’accuse”: мисля, че евроатлантическият свят беше твърде мек към Путин, връчи му олимпиада и световно по футбол, и така той сякаш ни „приспа“, че това неговото не е „режим“, че не е автократичен опит да се отрече постсъветския ред и вид експанзионистичен реванш. Имаше дори призиви Русия да бъде приета в ЕС, едва ли помните.
***
Това се оказа когнитивен евроатлантически провал, особено при флирта на Тръмп с путиновата държава.
***
„Путиновата държава“ ли казах?
***
Това е нещо като кагебистко-корпоративен мистически империум, който хем уж стъпва на православието, хем си прави, каквото си иска, противно на религиозните правила.
***
Запомнете това, защото, колкото и да става въпрос за новия “русский мир”, трябва някак да се справим с обикновен социопат с мания за световно величие, без да затрием цивилизацията. QED.
***
За финал, да ви разсмея: надявам се поне другарят Си да се намеси по телефона (и дори да седне на 10-метровата маса), щот нищо от това, което се случва, не е в негова полза, особено ако посегне да си вземе Тайван.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
