Моята река

М ного хора и племена в миналото са устройвали битието си около водоизточник. Най-често това е било река. Вероятно формирането на селища около воден басейн не е било случайно. Във водата се е зародил животът на Земята, водата е първоизточникът на първите живи организми. Водата е чудо и благодат, за което ние, хората,трябва винаги да бъдем благодарни.

Съдбата ми е отредила да се родя на място, близо до което минава най-значимата река за България и нейна естествена северна граница -– река Дунав. Зная, че 22 март е Международен ден на водата, а скоро разбрах, че 29 юни е Ден на река Дунав. Водата е най-нужното и важно вещество на тази планета за хората и затова не е странно, че има дни, в които се празнува и обръща внимание на водното световно богатство на човечеството.

Но освен ден, в който да се обръща внимание на водата смятам, че подобни международни или национални инициативи са преди всичко едно напомняне, че всички ние трябва да пазим водата, да не я замърсяваме и да не я хабим напразно. Винаги подобни мероприятия са по-скоро екологично насочени.

Колкото и шокиращо и нелогично да звучи в двадесет и първи век, на Земята все още живеят повече от два милиона души, които нямат постоянно течаща и питейна вода и канализация. След подобен пример още повече е нужно да ценим двете молекули водород и едната молекула кислород и да не прекаляваме с употребата на водата.

Човешката експлоатация на реките силно ме вълнува, защото в повечето случаи това антропогенно влияние е с отрицателен знак върху водните басейни.

За жалост, в по-голямата част от българския участък моята река Дунав е и остава все така замърсена и негодна за много дейности. Преди немного години имах възможността да видя река Дунав в австрийската й част и мога да констатирам, че разликата между водите на река Дунав в Австрия и водите на река Дунав в България по отношение на пълноводие и чистота, е огромна. И то не в наша полза. За да бъдат такива фактите смятам, че вина за състоянието на реката имат най-вече хората. Тяхната безотговорност и невежество рефлектира негативно на всички реки в България, включително и на река Дунав. Там, където живея, реката не е подходяща дори за къпане или плуване. Единственото, което от много години се е запазило е риболовът, въпреки намалялото количество риба в реката.

Тъжно ми е, когато виждам сега състоянието на река Дунав, защото в моето детство тя нямаше сегашния си облик. Все още я помня като кристално чиста, пълноводна и без незаконни бунища наблизо. Тогава като че ли хората наистина ценяха това водно богатство, което имат от природата. Дунав бе просто приятна гледка, която привличаше много хора и туристи, които се любуваха с часове на красотата ѝ.

Ако ние, хората, не сме малко по-екологично мислещи същества и не съумеем да опазим богатствата на българската природа, част от която са и всички реки, смятам,че в недалечно бъдеще много от реките могат да изчезнат. Страшно е дори да си помисля, че моята любима река Дунав може да пресъхне и вече да я няма. Животът просто няма да бъде същият. Мен ме е грижа за реките. А теб?