Н а 1 януари България ще направи много решителна стъпка към това да бъде завършена нейната европейска интеграция през този неотклоним път, но изключително труден, от 10 ноември 1989 г. насам, каза премиерът Росен Желязков при откриването на конференцията на тема „Диалог за отбрана и демокрация: „Крепост на свободата“ в София. Организатор на форума е Центърът за изследване на демокрацията.
„Българското правителство е ангажирано с укрепването на свободата такава, каквото я разбираме, и такава, която се опитваме трудно да изграждаме през последните 36 години“, заяви премиерът.
"Само сплотени вътрешно и помежду си демокрациите могат да преодолеят заплахите от множество фронтове. В момента вододелът е ясен - от едната страна стоят традиционните, да ги наречем, западни демокрации, а от другата страна - нови тематични съюзи, които са с ясна ревизионистична насоченост - Русия, Китай, Северна Корея, Иран, които оспорват западните принципи на демокрацията", коментира Желязков.
Според него най-ясната и най-голяма демонстрация е войната в Украйна. Всичките разновидности на воденето на тази война - от горещите, през дигиталните, през саботажните форми, през енергийния шантаж - са насочени към дестабилизация. Дестабилизация на Европа, дестабилизация на демократичния свят, каза още премиерът.
"Като центристка евроатлантическа коалиция, ние приоритизираме европейската интеграция и защитата на демократичното бъдеще на Украйна, като част от обединена Европа", заяви Росен Желязков.
"Виждаме съществуващите и потенциалните алианси като най-добрата ни защита в този фрагментиран свят. Ние сме на предната линия на НАТО и ЕС както срещу конвенционалното, така и срещу хибридното напрежение. Тази позиция ни дава специална роля - да свързваме региони и да изграждаме демократични партньорства", каза премиерът.
"Демократичните алианси не са само за военна или за икономическа сила. Те са за взаимно доверие, за споделяне на информация, за споделяне на данни и за споделяне на технологии. България допринася за тези усилия, като засилва своята кибердипломация, подкрепя възстановяването на Украйна и подкрепя проекти за енергийна и транспортна свързаност, които правят нашия регион по-устойчив", посочи Желязков.
"Гледайки стратегически, вероятно най-важното дългосрочно инвестиционно направление за бъдещата устойчивост на нашите страни за следващото поколение е образованието. Образованието, което трябва да подготви следващите генерации за дигиталното гражданство, но за дигиталното и демократично гражданство. Следващото поколение ще защитава демокрацията не само с идеи, но и с технологична компетентност", заяви министър-председателят.
По думите му, ако има два приоритета, които трябва да бъдат извадени пред линия за много поколения и за много правителства напред - това са демографията и образованието. "Затова нашата политика е насочена към младите, към децата, затова и развитието на техните образователни умения, тяхната подготвеност за живота и предизвикателствата, които технологичната революция предпоставя, намират целенасочено действие от страна на държавата, целенасочено финансиране и необходимата грижа", обясни премиерът.
Според нето укрепването на свободата означава изграждането на граждани, които разбират както своите права, така и своите отговорности.
"Аз съм убеден, че нашият суверенитет е сигурен само когато гражданите имат доверие в своята демокрация. А това означава и доверие в институциите. А това означава много работа на институциите, за да заслужат това доверие. Когато изградим увереност в институциите, когато се осланяме на партньорствата, тогава хората ще повярват, че по-добро от демокрацията няма и ще устояват своята свобода", каза още Росен Желязков.
За Бюджет 2026
"Уверен съм, че правителството ще съумее да убеди Народното събрание да приеме първия бюджет в евро за 2026 г.", заяви още министър-председателят при откриването на конференцията.
Министерският съвет все още не е внесъл в парламента проекта на бюджет за следващата година. Миналата седмица заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество не се състоя, след като работодателски организации отказаха да участват. Те се обявиха против параметрите в проектобюджета.
"Бюджетната процедура не може да бъде блокирана, тъй като това е автономно право на правителството и на Народното събрание", каза вчера Росен Желязков.
"Срещите с работодателските организации продължават, а тази седмица се очаква да се проведе заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Надявам се, бюджетът да бъде внесен в Народното събрание още тази седмица", добави премиерът.
На 3 ноември Министерството на финансите публикува проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., който е първият в евро. Очаква се брутният вътрешен продукт достигне 120,1 млрд. евро, като се очаква ръстът да възлезе на 2,7 %. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,4 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост".
От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт. Предвижда се и увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, от 5 на 10 %.
