М ладите хора трябва да изучават тоталитарните ржими в училище, за да знаят какво е било и да не се подлъгват по лесни обещания. Това коментира евродепутатът Андрей Ковачев, който инициира дебат за тоталитаризма и образованието в Европейския парламент в Страсбург. По думите му само така ще се знае истината, а в България сме длъжници на младото поколение, а още битуват клишетата колко добре е било тогава.
"Смятам, че 10 години след първата резолюция на ЕП по отношение на тоталитаризма и обсъждането на тоталитарните режими в Европа е добър повод ЕП отново да потвърди колко е важно образованието, да се предаде паметта на младите хора, особено за миналото на 20 век. Защо сме в ЕС, защо е по-добре да сме заедно и че свободата не е даденост", поясни Ковачев и припомни, че дебатът идва 30 години след промените в Източна Европа.
Идеята на Андрей Ковачев бе чрез дебата, който се проведе преди седмица, да се призоват страните членки да засилят преподаването на историята на тоталитарните режими в Европа, тъй като това ще допринесе за формирането на гражданско съзнание и критично мислене у младежите.
"Ако говорим за България ние сме в огромен дълг към младите поколения, които много малко получават като информация и са много лесно манипулируеми от тези, които искат да налагат носталгия, да правят сравнения колко по-добре е било тогава", коментира евродепутатът. "Знаем клишетата - нямало е престъпност, нямало е проблеми със здравеопазването и България едва ли не е била икономически гигант. Изнасяли сме най-невероятни неща по цял свят, а сега всичко е толкова лошо", поясни в кулоарите на ЕП Ковачев.
Това, ако не си прочел нищо, ако не знаеш оригиналните документи от този период, много лесно може да доведе до отчаяние, желание да се гласува за най-популистката и екстремистка позиция на политическия пазар, продължи той.
"Аз искам да приветствам министъра на образованието за неговата стъпка за промяната на учебния план за 10 клас в учебника по история", каза Ковачев.
Той коментира и темата, че БСП са против изучаването на тоталитаризма в учебниците.
"За БСП, които си носят тази носталгия, те са в панически ужас от това да се знае истината и искат да представят историята такава, каквато те, БКП, са я фалшифицирали и манипулирали от десетилетия".
"Не, другари, вие променихте българската история, вие бяхте за тази фалшификация", каза той.
"Аз не видях нито веднъж представител на БСП да сложи стрък цвете на 23 август - Денят за жертвите на всички тоталитарни режими в Европа, на фашизма, на националсоциализма, на хитлеризма, на болшевизма, на комунизма, за всички, които са получили куршум в главата - ние трябва да сведем глава", поясни той.
"Историческият прочит трябва да бъде обективен. В новите учебници комунизмът е описан като най-черния период в нашата история, по-лош от епохата на турското робство. Изследванията обаче сочат друго - една немалка част от българите биха предпочели да живеят в комунистическо време. Защото българите сега едва свързват двата края.", каза по време на дебата българският евродепутат Момчил Неков.
След него комисарят по правосъдието Вера Юрова коментира в края на дебата, че тоталитарните режими разрушават морала и това е предизвикателството пред нас.
Преди дебата Ковачев заяви, че трябва да се обединим около оригиналните текстове от тази епоха, а не да слушаме историци, които бихга могли да искат политически дивиденти.
"Немислими неща като само преди няколко десетилетия бяха който и да е да отиде да си купи билет за 20 евро и без да пита нито за паспорт или виза да се озове за два часа от една точка до друга. Сега за това нещо хората не се замислят. Тези неща не могат да бъдат забравени и трябва да бъдат предадени. Свободата не е даденост", обясни Ковачев.
По думите му е изключително важно да предпазим младите хора от невежеството, от това да не знаят какво се е случило и да станат жервта на различни дезинформационни кампании на популизъм, на лесните решения, които се дават от политически играчи за краткосрочни политически цели.
"Близкото минало трябва да се преподава обективно и да се обясни защо е по-добре да сме заедно, а не да защитаваме нашите идеали с други средства", коментира Ковачев.
Как изглеждаше българският дом през соца
За Орбан, ценностите или защо протестират в Унгария
Как изглеждаха българските градове преди 30 години
Как изглеждаха "Люлин" и "Младост" преди повече от 40 години
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
