З ащо унгарците, вместо да се наслаждават на своята „нелиберална демокрация”, давана ни за пример и от деятели на ГЕРБ, и от ръководството на БСП – са на всекидневен протест? Та нали те, унгарците, имат за предводител един истински патриот, който постоянно се опълчва на „еврогейовете” и така възстановява величието на унгарската нация? На нас ни се казва, че трябва да завиждаме на унгарците – а те са на улиците и викат „Долу Орбан”?
Унгарците се вдигнаха, защото първи в Европа се натъкнаха на плодовете на новия „консерватизъм”, заменил европейските ценности с „национални” и „традиционни” такива.
Хиляди унгарци протестираха в Будапеща
Знам, че като кажа „европейски ценности”, веднага започва брожение: ама какви са, ама кой ги е описал, ама истинските ценности са традиционните, а пък ЕС ни пробутва някакви джендърски идеологии...
Унгарският пример въвежда яснота в тази инак нарочно замъглявана материя. Но да започнем от началото.
Ценностите, върху които е основан Европейският съюз, са ясно описани в поредицата договори, които го оформят. Последният – най-актуалният – такъв договор, подписан от 28 европейски държави (вкл. Унгария и България), е Лисабонският договор. Да видим, какво пише в него.
Още в Преамбюла четем следното:
„Вдъхновени от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа...”
Превеждам. „Културното” включва философското наследство на античните гърци, които не са били християни; както и правно-политическото наследство (върховенсто на закона, например) на античните римляни, които са станали християни чак накрая.
„Религиозното” отчита християнството и най-вече – неговия постулат, че всеки отделно взет човек може да реши да стане християнин, независимо от това, какво мисли по въпроса неговото семейство, род, клан, племе, народ или държава. Всеки си взема решенията сам, а не – като част от някакъв кошер.
„Хуманистичното” ни отправя към онези светски мислители, който надграждат над християнската основа и така извеждат положението, че правата и свободите принадлежат на отделните индивиди, а не – на колективи като държава, народ, профсъюз, партия, раса, класа и подобни.
Ясно? От тия неща – от Аристотел до Августин и от Леонардо до Лок – Европа се „вдъхновява”. Не се вдъхновява от „традициите”, например. Защо? Защото традициите принадлежат на групи. А „наследството” – това е изгряването на отделния човек, случило се първо в Европа.
На тази основа са оформени ценностите, споменати в Преамбюла като „универсални”. Превеждам: „универсални” ще рече – присъщи на всеки отделен човек в качеството му на човек, а не на член на някаква група (семейство, род, клан, етнос, религия, народ, държава, профсъюз). Това е едно от големите открития на Европа – че всеки човек, независимо дали пасе кози в Анадола или върти банка в Англия, има еднакви и равни права.
Връзката между ценности и права е видима в Член 2 на Лисабонския договор, където четем следното:
„Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава...”
Превеждам. Според европейските ценности, достойнството е присъщо, в равна степен, на всяко човешко същество. Оттук: всеки е длъжен да уважава достойнството на другия, тъй като то е равно на неговото. Оттук излиза принципа на равенството, тясно свързано с принципа на свободата. Щом сме равни, значи си нямаме на главата господар, чиито нареждания да изпълняваме. Това значи, че сме равни помежду си (никой никому не се явява господар).
Правовата държава – т.е. равенството на всички пред закона – е на свой ред онзи механизъм, който Европа е измислила като гарант на правата и свободите на равните помежду си хора: никой няма правото да тормози другия. Демокрацията, разбира се, е политическият механизъм – т.е. онзи механизъм, който включва обикновените хора в структурирането и целеполагането на властта.
Лесно е да се види, че от европейските ценности произтичат предимно права и свободи. Ако аз съм равен на теб – ти нямаш правото да ме тормозиш. Ако аз съм свободен – значи мога да подредя живота си така, както аз искам. Стига, разбира се, да не преча на останалите да правят същото. Ако някой има претенции – да си ги представи в съда, а не да ми идва в къщата, въоръжен с брадва или бухалка.
На мястото на точно тези ценности хора като Орбан (и подкрепящите го в България нови „консверватори” и стари „социалисти”) искат да сложат съвършено различни неща. Тези неща заменят човека, като основа на правата и свободите, с групи. И от тези неща произтичат не права и свободи, а – задължения и ограничения.
Преди вече четири години Виктор Орбан обяви ценностите, с които в Унгария иска да замести европейските. На мястото на свобода, равенство и закон постави нова троица: труд, семейство, Отечество.
От самолет се вижда, че от тези „ценности” – тъй като са групови, а не индивидуални – могат да произтекат само задължения, но не и права. Няма как да имаш права, щом властта не те схваща като отделен субект, а като частичка от някакъв кошер.
Преди Коледа, Орбан разкри съдържанието на ценността „труд”. А тя е: задължението на всеки гражданин да дава на работодателя си годишно по 400 часа допълнителен труд без заплащане – между 8 и 10 часа седмичен безплатен труд (в зависимост от количеството почивни дни в годината).
Това, преведено на езика на политиката, е съдържанието на ценността „труд”: ангария. Възстановяване на крепостната повинност.
Какво ли задължение / ограничение може да изскочи от Орбановата ценност „семейство”? Не е трудно да се досетим. Например: забраната за съжителство без брак. Или: възстановяване на „ергенския данък” (т.е. месечна глоба, че нямаш деца). Може би задължителни масови сватби по тертипа на корейския „гуру” Муун? В крайна сметка, не е изключено държавата да посочва, кой за кого може да се ожени, за да не се разрежда генът на „унгарската нация”...
От Орбановите ценности – за разлика от европейските – ние не можем да си представим да произлизат права или свободи. Задълженията, очевидно, ще са и пълнежът на ценността „Отечество”. Първото, което идва на ум е – възстановяване на трудовата повинност, известна при социализма като „бригади” (безплатен задължителен труд в селското стопанство, строителството или промишлеността).
Най-вероятно Орбан ще се сети и за други повинности към „Отечеството”, известни от историята: задължително обучение в лагери във военно дело; задължително „превъзпитание”, пак в лагери, на „джендъри”, които вярват в Лисабонския договор; задължително посещение на вечерни курсове за индоктриниране с „унгарски” ценности и борба срещу европейските такива; поощряване на доносничеството срещу всеки, който се придържа към Лисабонския договор...
Против началото на тази лавина протестират унгарците тия дни. Защото те вече опитаха вкуса на „традиционните ценности”, заместили европейските такива. И този вкус не им харесва. А процесът на „традиционализиране” е още в самото си начало...
Та, помислете си, следващия път, когато попържате европейските ценности и искате традиционно-български такива, за какво точно се борите. Защото, ако успеете в тези си „патриотични” усилия, първото нещо, което ще ви се случи е – работната ви седмица да се удължи с един ден, в който да работите безплатно за началника си. А ако откажете – да се видите изпратени в лагери за превъзпитание...
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
