П резидентът на България Румен Радев напусна поста си предсрочно. Политически ход, който предизвика сериозен отзвук в югоизточната държава от ЕС и НАТО. Острият критик на „олигархичните“ структури възнамерява да се яви на избори със собствена листа и очевидно се стреми към поста на министър-председател. В актуалните проучвания той води.
При посещение в Берлин, наред с другото и като гост на Федералната асоциация за икономическо развитие и външна търговия (BWA), Радев се сблъсква със страна в икономически прелом. Германия се бори с индустриална криза и слаба конюнктура, докато България от години води битка с корупционни проблеми и в международните класации заема последните места в Европейския съюз.
В интервю пред Berliner Zeitung Румен Радев говори за оставката, кризата в автомобилната индустрия, войната в Украйна и въвеждането на еврото.
Наскоро подадохте оставка като президент на България – безпрецедентна стъпка. Същевременно обявихте, че ще участвате в предстоящите парламентарни избори. Какви са плановете Ви?
Аз съм човек на дълга. През целия си живот съм служил на българското правителство и на българския народ. И да, ситуацията в България е много динамична и предизвикателна, както навсякъде по света. Но аз последвах призива и молбата на българския народ да вляза в реалната парламентарна политика, да основа партия и да реализирам надеждата на хората: България да ускори своята европейска интеграция и да стане модерна, демократична и свободна европейска страна.
Радев: Германия е нашият най-важен и стратегически съюзник и партньор в НАТО и ЕС
Затова взех това решение – и както може би знаете, имахме масови протести по улиците и площадите на България, дори и тук в Берлин, срещу правителството, което обслужва определени олигархични интереси. Искаме българските граждани да се чувстват абсолютно свободни, да не бъдат под натиска на каквито и да е олигархични интереси и да могат да развият потенциала си, за да развиват реално производство, индустрия и висококачествени услуги.
Германски компании като Rheinmetall правят големи инвестиции в България. Как гледате на това? Превъоръжаването икономическа възможност ли е или необходимост, продиктувана от въпроси на сигурността?
И двете. Всъщност тази инвестиция беше инициирана по време на миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Видях, че г-н Папергер (Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall AG) участва в конференцията, затова помолих за двадесет минути – които в крайна сметка станаха час и двадесет минути.
Радев пред CNN: Наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея
Това е решаваща стъпка напред, не само за внедряване на нови технологии и стандарти в България. Това е решаваща стъпка в инвестирането в нашето стратегическо сътрудничество, защото Европа се нуждае от повече сигурност, по-силна отбранително-индустриална база и повече изследвания в областта на отбраната.
Ние в България имаме богати традиции и държим определен дял от световния пазар на отбрана. Нашите компании присъстват в целия свят. Българските фирми се движат много бързо при внедряването на стандартите на НАТО и развитието на нови технологии – дори в областите на оптиката, електронната война, дроновете и антидрон системите. Така че има огромно поле за сътрудничество.
Говорейки за веригата на доставки: как се отразява в момента автомобилната криза в Германия върху България?
Бих казал, от една страна негативно, тъй като Германия е нашият най-важен икономически, търговски и инвестиционен партньор. Миналата година търговският оборот надхвърли 12 милиарда евро, което за България е огромна сума. Но бих могъл да кажа и позитивно: изнасяме повече за Германия, отколкото внасяме оттам, което говори много за силата на нашата индустрия. Тя расте.
Президентът Радев похвали българо-германското сътрудничество
Както споменах, преди около 15–20 години започнахме от нулата в автомобилния сектор. Днес имаме 350 компании в този сектор, в които работят повече от 80 000 души. Това е удивително. Германия започна с един център за научноизследователска и развойна дейност в тази област; днес имаме повече от 35.
Гордеем се с качеството на нашите инженери, особено в ИТ сектора, защото настоящето и бъдещето на автомобилите, особено на електрическите, зависят силно от софтуера. Голяма част от този софтуер днес се разработва в България. Няма автомобил, произведен в Германия, без резервни части или системи от България. Стагнацията на този бизнес в Германия засяга и българските компании. Обсъдих това с някои германски фирми и това е нашата визия в България: част от квалифицираната работна ръка и инженери да се трансферират от автомобилния в отбранителния сектор, тъй като тази област в момента расте.
Радев: Европа няма 800 млрд. за превъоръжаване
Това ни връща към Rheinmetall: в миналото сте се изказвали скептично относно военната подкрепа за Украйна. Как се съчетава тази позиция с ролята на България като локация за оръжейно производство, което служи и на европейското, и на украинското военно оборудване?
Най-важното е да се засили стълбът на отбраната на Европа. Нуждаем се от по-силна индустриална база и по-силна отбранителна наука. Затова трябва да си сътрудничим, да обменяме знания, ноу-хау и идеи как да развиваме този бизнес заедно. Това е добавената стойност на нашите стратегически отношения с Германия.
Що се отнася до Украйна: трябва да поемем по-голяма част от отговорността за собствената си сигурност, но трябва и да имаме средствата за това. Бих желал да видя повече дипломация в този конфликт. Досега се концентрирахме основно върху военна и икономическа подкрепа, но все още не сме изчерпали всички дипломатически инструменти. Сега виждам у европейските държавни и правителствени ръководители промяна към по-реалистичен подход по отношение на войната в Украйна.
Гласове в Европа все по-често твърдят, че диалог с Владимир Путин може да е необходим. Вие също призовахте за възобновяване на диалога с Русия. Бихте ли пояснили това?
Да, лидери като Макрон започнаха да говорят за възобновяване на диалога с Русия и дискусия за бъдещата архитектура на сигурността на Европа. Трябва да разговаряме с Русия, защото без диалог архитектурата на сигурността ще се базира на съперничество и постоянно мислене за война. Трябва да преминем на следващото ниво и да мислим за мира. Като бивш командир на българските Военновъздушни сили, ценя инвестициите в отбраната, но трябва да отчитаме и дългосрочното въздействие върху икономиката и социалните ни системи. Да, нужни са ни по-силни отбранителни способности, но същевременно трябва да работим за мир с всички налични дипломатически средства.
Политическа безизходица? Западни издания с коментари за обръщението на Румен Радев
България се присъедини към „Съвета за мир“ (Board of Peace) на Доналд Тръмп. Каква е Вашата позиция?
Беше странно – това беше направено от българското правителство, след като то вече беше подало оставка. Трябва да продължим да укрепваме стратегическите си отношения със САЩ, тъй като те все още осигуряват нивото на сигурност, от което Европа се нуждае. Оценявам високо визията на президент Тръмп за намиране на дипломатически пътища за спиране на кръвопролитията в Украйна и в ивицата Газа.
Българското правителство обаче прескочи всички вътрешни административни процедури, без да уведоми парламента или президентството. Те избързаха с присъединяването. Все още не знам мотивите. След това решиха да не внасят решението в парламента за ратификация. Така те отвориха вратата, но не преминаха през нея. Освен това има изисквания според нашата Конституция и европейското право, които трябва да бъдат анализирани, преди да се участва в такива сериозни международни споразумения.
Би ли отменил това решение един потенциален премиер Румен Радев?
Ако има ново правителство и аз съм отговорен за него, това няма да е преди края на май. В тези динамични обстоятелства много неща ще се променят. Но трябва да обсъдим това в българския парламент. Нашата юридическа общност, включително водещи професори, посочиха няколко препятствия, които трябва да бъдат преодолени преди ратификацията на този много важен документ. България стои твърдо зад всички мирни усилия, но те трябва да са в унисон с нашата Конституция, европейското право и всички юридически и парламентарни изисквания.
Преди бяхте критичен към въвеждането на еврото в България. Сега, след като страната се присъедини към еврозоната: какви рискове или предизвикателства виждате?
Бях критичен, защото въвеждането на еврото засяга всички български граждани без изключение. Сред българите все още има различни мнения по въпроса. Най-демократичният подход щеше да бъде референдум. Но правителството отказа, а парламентът отхвърли моето предложение за референдум. По-късно Конституционният съд обяви, че решението на парламента не е било коректно, но тогава вече беше твърде късно. Еврото вече е в сила и България официално започна да го използва от 1 януари тази година.
И това негативно развитие ли е?
Не може да се каже дали е негативно или позитивно. Това е реалността. Въвеждането на еврото е резултат от много необходими стъпки. Но това правителство не беше в състояние да се справи с повишението на цените, свързано с еврото. Те бяха безпомощни в контрола на цените и в изграждането на финансови буфери за защита на най-уязвимите групи в нашето общество.
Според българската статистика 30 процента от българите – около 1,5 милиона души – живеят на ръба на бедността или социалното изключване. 22 процента живеят под прага на бедността. Това беше така още преди присъединяването към еврото. Веднага щом конвергентният доклад беше одобрен през юни, цените в нашата национална валута започнаха да растат. През последните девет месеца цените на стоките от първа необходимост, храните и особено услугите се повишиха огромно. Еврото може да донесе много ползи, но то трябваше да бъде придружено от защитни мерки за най-слабите.
Когато България се присъедини към ЕС през 2007 г., много наблюдатели смятаха, че страната още не отговаря на критериите. Днес има подобни дискусии за Украйна. Какво е Вашето мнение за членство на Украйна в ЕС?
Напълно съм съгласен, че Украйна се нуждае от нашата подкрепа. Украинските граждани имат нужда от надежда и помощ в тези изключително трудни обстоятелства. Същевременно има ясни интеграционни критерии – критериите от Копенхаген.
Например страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и преминават през тежки реформи. Не бива да ги забравяме, докато се концентрираме изключително върху Украйна заради войната. Трябва да изясним стандартите: трябва да става въпрос за ясно дефинирани критерии на ЕС, а не само за войната. Украйна все още не е изпълнила тези критерии; ако бързаме, рискуваме да подкопаем принципите на ЕС.
Значи Западните Балкани са първи?
Който изпълни критериите, той е първи.
Дори Северна Македония?
Това е друга история. Според европейския консенсус от юли 2022 г., Северна Македония трябва да промени конституцията си и да включи българите наред с другите шест държавотворни нации. Едва тогава преговорите могат да започнат. Беше труден, но необходим процес. Искаме Северна Македония да се присъедини към ЕС възможно най-скоро. Искаме да няма граници или контролни пунктове. Искаме хората от двете страни на границата да живеят, работят и общуват свободно.
