С офия ще има нова структура на управление, която влиза в сила от 1 февруари 2026 г. С реформата на кмета Васил Терзиев, одобрена от общинския съвет през декември 2025 г., се въвежда нов модел с ясно разпределени правомощия, отговорности и контрол, който пряко влияе върху планирането, строителството и развитието на града. Основен фокус е подреждането на администрацията, така че да бъдат ясни отговорите на въпросите кой взема решения, кой носи отговорност и кой контролира изпълнението, съобщиха от Столична община.
Новата структура не увеличава администрацията. Тя преразпределя съществуващия ресурс, за да разреши проблеми, които София трупа с години: хаотично застрояване, натиск върху кварталите, дефицити в сигурността, кампанийна грижа за културното наследство и липса на дългосрочна визия за неговото опазване.
Защо беше необходима тази промяна
В продължение на повече от десетилетие управлението на София се основаваше на модел, при който решенията се вземат законосъобразно, но изолирано едно от друго. Отделни планове, отделни проекти, отделни разрешения – без анализ на кумулативния ефект върху кварталите, трафика, зелените площи и публичната инфраструктура.
Резултатите са видими за всички:
● квартали, които документално се водят изцяло „застроени“, но реално тепърва ще поемат нови сгради;
● липса на тротоари, детски градини и канализация в зони с интензивно строителство;
● инфраструктура, която се създава постфактум и най-често за сметка на инвеститорите, което пък създава сериозни разминавания в данните и проблеми при поддръжката;
● усещане за неравно и несправедливо третиране – едни проекти се движат бързо, докато други се бавят с години.
Новата структура слага край на тези практики и поставя началото на по-ефективно управление, което да отговаря на нуждите на гражданите и бързо развиващата се София.
Градско планиране и развитие: събиране на разпилените отговорности
Една от най-дълго чаканите промени е създаването на направление „Градско планиране и развитие“, ръководено от нов заместник-кмет. В него се обединяват устройственото и инфраструктурното планиране, контролът върху инвестиционното проектиране и строителството, градската среда и културното наследство. Това позволява координирани решения и търсене на баланс между застрояване, инфраструктура, зелени площи и публична среда.
Новото направление създава възможност за плавен преход към повече цялостни устройствени планове и по-малко частични изменения за отделни имоти.
Ще бъде засилен контролът върху строителния процес във всички етапи – от разрешението за строеж до въвеждането в експлоатация, с акцент върху паркирането и озеленяването. В сферата на инфраструктурата ще се работи за синхронизиране на данните за подземната мрежа и за по-добро планиране на изграждането и поддръжката ѝ. За значимите публични пространства и сгради ще се залага на проектиране чрез конкурси и публично обсъдени задания. В областта на културното наследство подходът се измества към сътрудничество със собствениците и по-достъпна, публична информация за паметниците на културата.
Политическа отговорност и експертна роля: промяна в модела на НАГ
Част от реформата е и ясно институционално разграничение между политическата и експертната отговорност в градоустройството. Заместник-кметът по „Градско планиране и развитие“ носи политическата отговорност за визията, приоритетите и координацията между секторите, докато главният архитект запазва експертните си функции по Закона за устройство на територията – издаване на разрешения за строеж, контрол върху строителството и изразяване на становища относно устройството на територията.
По този начин главният архитект вече няма да бъде натоварван с политически очаквания и да се превръща във властова фигура – порочна практика, която се е наложила като изключение в София, за разлика от правилата в други български и европейски градове.
Терзиев предлага нов зам.-кмет по Градско планиране и развитие
Направление „Градско планиране и развитие“ ще се ръководи от Любо Георгиев – архитект и експерт по устойчиво градско развитие, познат на гражданите като един от основателите на инициативата „Екипът на София“. Професионалният му път е свързан с дългосрочното планиране на града, работата с данни и превръщането на сложните градски процеси в разбираеми решения за хората. (Подробна визитка по-долу)
Като заместник-кмет той ще отговаря за стратегическата координация на градското планиране, контрола върху застрояването и развитието на градската среда, с фокус върху активната роля на общината и публичността на решенията.
„Градът не може да се развива устойчиво с подхода ‘ПУП-че за имотче’. София има нужда от цялостни планове, от баланс между застрояване, инфраструктура и публична среда, и от решения, които са разбираеми за хората и отговарят на техните потребности. Ролята на общината е да води този процес – да планира, да обяснява и да носи отговорност за резултата“, коментира Любо Георгиев.
Културното наследство: от хаотични реакции към активна политика и визия
В София има над 1400 недвижими културни ценности. За голяма част от тях липсват пълни, актуални и дигитални данни. Това води до закъснели реакции, рушащи се сгради и загуба на памет и идентичност.
С новата структура културното наследство става част от градското планиране, а не отделен проблем. Създават се условия за:
● пълна, дигитална и публична база данни за обектите;
● по-ранна намеса при риск от разрушаване;
● интегриране на културните ценности в развитието на града, вместо те да бъдат пречка или формалност.
Култура и туризъм: един ресурс, една политика
Обединяването на културата и туризма в едно направление цели по-добро използване на културния потенциал на София. Досега тези политики често се развиваха паралелно, без обща стратегия. Новият модел позволява културните събития, инфраструктурата и туристическият облик на града да се планират заедно – като инструмент за устойчиво развитие и международно позициониране.
Образование: самостоятелен ресор с фокус върху децата
Образованието се обособява като самостоятелен ресор, което отразява мащаба и значимостта на политиките за децата и младите хора в София. Приоритет са предучилищното образование и грижата за децата, където недостигът на места години наред беше един от най-сериозните проблеми за семействата. Само през 2025 г. в столицата бяха разкрити 1 464 нови места в детските градини, с което недостигът беше намален с над 15% – от 10 200 неприети деца през 2024 г. до 8 800 през 2025 г. За първите две години от мандата общият брой на новоразкритите места достигна близо 2 468, чрез изграждането и разширяването на детски заведения там, където нуждата е най-голяма – в квартали като Лозенец, Стрелбище, Изток, Манастирски ливади, Карпузица и Негован.
Нов зам.-кмет по сигурността ще дава разрешения за митинги и протести
Амбицията е до края на мандата да няма нито едно дете без адекватна грижа, а тази структурна промяна създава условия за по-добро планиране, по-точно насочване на ресурсите и устойчиви решения. Тя стъпва върху първата цялостна стратегия на Столична община за справяне с недостига на места в детските ясли и градини, която въвежда системен подход, базиран на данни, прогнози и реалните нужди на семействата, с цел пълно покритие на потребностите до 2027 г.
Ресорът ще бъде ръководен от Десислава Желязкова, досегашен директор на дирекция „Образование“, което гарантира приемственост и експертност в управлението на една от най-чувствителните публични политики.
Сигурност: единен управленски център
Създаването на направление „Сигурност“ с ресорен заместник-кмет отговаря на реалността на София като град на масови протести, големи културни и спортни събития и висока гражданска активност.
Досега дейностите по сигурност и превенция бяха разпокъсани между различни дирекции, без единен управленски център. Това затрудняваше реакциите при масови събития и ограничаваше възможностите на общината да действа координирано.
Направлението ще бъде ръководено от Лъчезар Милушев – дългогодишен експерт по сигурността и управлението при кризи, с опит в МВР, стратегическото планиране и защитата на обекти с масово пребиваване на хора. Неговата експертиза е насочена именно към координацията между институциите и управлението на сложни ситуации в реално време. (Подробна визитка по-долу)
Нововъведенията включват:
● хоризонтална координация между общинските направления, районните кметове и общинските предприятия;
● оперативно взаимодействие с МВР, СДВР, пожарна, здравни служби и други институции;
● ясно поемане на управленската отговорност за сигурността в града.
Същият брой служители, по-добри резултати
Новата структура не предвижда раздуване на администрацията. Общата численост остава непроменена. Преходът се случва с минимални съкращения – под 5% от щата, концентрирани основно в дирекция „Общински приходи“. Те са пряк резултат от дигитализацията на процесите и факта, че все повече хора избират да плащат местните си данъци и такси онлайн. Това обективно намалява необходимостта от обслужване на гише и позволява част от дейностите да бъдат автоматизирани.
Освободеният ресурс няма да бъде загубен. Напротив – работните места ще бъдат пренасочени към направления с най-голямо натоварване, където обемът на работа надвишава наличния човешки капацитет. Така с реформата се правят съкращения там, където процесите са оптимизирани и се отварят нови позиции там, където са най-нужни повече хора.
Администрация в XXI век
София днес не е градът от преди 10 или 20 години. Рекорден трафик, рекордно застрояване и нарастващо напрежение изискват различен управленски модел. Новата структура не решава всички проблеми автоматично, но създава рамката, без която нито една реформа не може да бъде устойчива.
Това е структура, която цели да работи не за един мандат, а за града – независимо кой е кмет и кои хора заемат конкретни позиции, посочват от Столична община.
