В България има едва 247 бомбоубежища, които могат да се използват при извънредна ситуация. В тях могат да се укрият максимум около 60 000 души. Това заяви пред БНР комисар Илия Георгиев, началник на отдел „Превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
При заплаха столичани ще се крият в ... метрото
По думите му голяма част от тези съоръжения са изграждани още през 70-те и 80-те години, когато в страната е съществувала политика за създаване на колективни средства за защита. Тогава сутерените на много сгради са били пригодявани за подобни укрития.
Комисар Георгиев посочи, че нормативната уредба, която регулира съществуващите бомбоубежища и противорадиационни скривалища, има редица недостатъци и трябва да бъде актуализирана.
Бункерите в България: Знаете ли къде се намират и в какво състояние са?
По официална терминология тези съоръжения се наричат колективни средства за защита (КСЗ). Те включват скривалища и противорадиационни укрития, предназначени да предпазват населението при въздушно нападение, химическа атака или използване на ядрено оръжие.
Според комисар Георгиев подобни съоръжения са подземни инженерни обекти, които често имат двойно предназначение. Такива могат да бъдат метростанции, подземни гаражи и други инфраструктурни обекти, ако са проектирани да служат и като убежища.
МВР: Списък на колективните средства за защита
Скривалищата са оборудвани със специални системи за защита – филтърно-вентилационни инсталации за пречистване на въздуха, подаване на въздух под налягане и херметизация на помещенията. Това позволява да се предотврати проникването на радиоактивни вещества или химически агенти отвън.
Съоръженията са разделени в четири категории според състоянието им и времето, необходимо за привеждането им в готовност.
Бомбоубежищата се проверяват два пъти годишно от служители на Пожарната. При установени проблеми се издават предписания на собствениците, които носят отговорност за тяхната поддръжка. Това могат да бъдат държавни институции, общини или частни лица.
Попринцип съоръженията се държат заключени и достъпът до тях е възможен само след официално разпореждане. Въвеждането на хора за укриване изисква предварителна подготовка и не може да стане незабавно.
По думите на комисар Георгиев най-голям капацитет за укриване в столицата би имал Софийският метрополитен, ако отговаря на необходимите изисквания. Най-голямото отделно скривалище в страната може да побере около 300 души.
