Това каза изпълнителният директор на Фондация "Риск монитор" Стефан Попов. Организацията е изготвила изследване за хода на 18 ключови дела от висок обществен интерес, свързани с организираната престъпност и институционалната корупция в България.
За "ключови" са били избрани делата срещу братята Маргини, срещу бизнесмена Марио Николов, срещу двама служители от пътния фонд, срещу бившия министър Николай Цонев.
Не са включени обаче процесите срещу Валентин Димитров, Христо Ковачки, Мария Мургина, но пък са цитирани няколко митничарски процеси и делото срещу Емил Хърсев.
В доклада се посочва, че
част от делата, след като е постановена присъда, година и осем месеца чакат написването на мотиви.
Има тенденция да се повдигат обвинения срещу голям брой лица, за повече от едно престъпление, както и да се вземат сериозни мерки за процесуална репресия на обвиняемите. Най-честите причини за неуспеха на държавното обвинение в съда са едностранчивото събиране на доказателства в досъдебната фаза и неправилното приложение на материалния закон.
Според проучването прокурорите, участващи в съдебните заседания, не работят активно по попълване на делото с доказателствен материал, за разлика от адвокатите.
Важен извод е, че в пледоарията си прокурорите без изключение поддържат повдигнатите срещу подсъдимите лица обвинения, независимо от събраните по делото доказателства. Затова се препоръчва разпределение на усилията на прокурорите по доказване на обвинението в досъдебната и в съдебната фаза на производството.
Твърди се, че е необходима реформа, която да доведе до по-голяма независимост и обективност на обвинителите.
Като минус за съда се посочва, че след завършване на делото на всяка съдебна инстанция не се извършва обективен анализ пред обществеността за причините, обусловили насочеността на действията на съдиите и съдържанието на актовете им по всяко конкретно дело.
Към адвокатите е отправен съвет да не се злоупотребява с процесуални права. Докладът посочва, че делото срещу Марио Николов и още няколко подсъдими е пример за опити от страна на защитата да "шиканира" процеса, както и за употреба на дисциплиниращи мерки от страна на съдебния състав.
Процесът срещу сръбския бандит Будимир Куйович е обявен в изследването за пример за допуснати сериозни процесуални нарушения.
При разискванията по доклада на "Риск монитор" главният инспектор на Висшия съдебен съвет Ана Караиванова определи като фрапиращо, че има дела, които не с месеци, а повече от година са с ненаписани мотиви към присъдата. Затова според нея и председателите на съдилищата трябва да носят отговорност, че работата на подопечните им не е добре организирана.
Съдията от Софийския апелативен съд Нели Куцкова заяви, че подходът с мисленето "щом съдът пуска някого от ареста, значи е грешка" е неправилен.
Фактът, че съдът оправда Елена Костова, значи ли че съдът е лош?,
обърна се Куцкова към депутата Веселин Методиев от Синята коалиция.
Колегата й Красимир Шекерджиев заяви, че от година и половина съдът се демонизира и отговори на критиките на Караиванова, че сроковете, които според нея не се спазват, не са задължителни, а препоръчителни. Не може всички съдии да бъдат слагани под общ знаменател. Опасна игра е това обществото да харесва съда, смята Шекерджиев.
Заместник председателят на Народното събрание Екатерина Михайлова каза, че не може да се има ефективно разследване, след като контролните органи на страната не работят.
Ръководителят на сектора за противодействие с корупцията към ВКП Павлина Николова изрази мнение, че с действащия сега НПК не може да се разследва тежката престъпност, която се е зародила в последните 20 години.
В същото време главният прокурор Борис Велчев заяви, че
на фона на обема работа, с която са натоварени българските прокурори, броят им не е голям.
Имало много свободни щатни места, реално заетите прокурори са около 1400.
Това не е много на фона на прокурорските функции в България, у нас нищо не се случва, без да се отправи към прокуратурата, каза Велчев и допълни, че такива функции, както е в България, няма нито една прокуратура в Европа.
Борис Велчев посочи пример - че не е работа на прокуратурата да проверява имотите на общинския съветник Андрей Иванов. Нека данъчните служби да проверят доходите на този господин и ако техните експертизи установят престъпление, да сезират прокуратурата, каза главният прокурор.
Той съобщи, че със сигурност няма да има 13-а и 14-а заплата за прокурорите в тази особена по думите му финансова година.
Източник: По БТА и БГНЕС
Последвайте ни
