Македонски експерти ще трябва да обяснят пред съда какви са причините за потъването.
БТА припомня, че още в деня на трагедията се е разбрало, че едно от най-важните въжета за управлението на корабчето се е скъсало, докато плавало към манастира "Св. Наум" с над 50 българи на борда.
Вещите лица установиха, че то не е било смазано като другото, което е останало здраво. "Сухотата" на скъсаното въже създала по-голямо напрежение при триенето. Това потвърждават и още няколко по-дребни повреди по него. Те са били забелязани при огледа на кораба след изваждането му от водата.
Най-странното е, че корабът се е движил праволинейно, а в този случай върху кормилната система не може да бъде осъществен натиск, коментира адвокат Владимир Владимиров. Той представлява част от семействата на загиналите и преживелите трагедията българи.
За да се наклони кораба внезапно и на ляво, и на дясно значи е приложен натиск. Вариантите, според адвоката, са два - скъсаното въже да е било заклинено и през цялото време капитанът да е упражнявал сила, за да държи кораба в права посока, или да е извил в дясно.
По думите на Владимиров, а и според експертизата, лявото въже на кораба е скъсано на място, където от хоризонтално минава във вертикално положение. Така рулят се е отклонил рязко наляво, корабът по силата на центробежната сила прави внезапен наклон на дясно, а капитанът е искал да овладее ситуацията, дал е лява команда и тогава корабът се е наклонил наляво, коментира Владимиров.
Според вещите лица водещото колело за стоманеното въже не се е въртяло с лекота. Специалисти твърдят, че корабът имал проблем и с двете си водещи колела. Около оста на въртене на едното имало луфт.
Огледът на кораба установил, че някои от нитовете на стоманената и ламаринената обвивка на кораба липсвали.
За три години - от 2004 г. - до 2007 г. на палубата на "Илинден" са се возили над 15 000 души.
Адвокат Владимиров припомни, че в долния салон, по проект за 18 души, има направено преустройване и е поставен бар и така капацитетът на този салон е намален до 10 човека. На задната палуба е можело да се возят 25 души. Най-много на кораба е можело да се качат 35 души.
Според адвоката не е ясно как фирмата "Германишер Лойд" е дала сертификат и разрешение за 43 пътници.
Според документацията по делото представителят на германската компания Бранко Баич, подсъдим задочно, на 23 май 2009 г. направил ревизия на кораба и не издал доклад. Документът е с дата 7 септември 2009 г. - два дни след потъването на кораба.
По делото ще се иска да бъде приложена и застраховка "Лойд" за лимита на щета.
Българската страна ще има редица искания за разширяване на експертизата. Първото е за запасната плавучест на кораба. Това е резервната способност на кораба да потъва.
Според международни конвенции пътническите кораби трябва да имат запасна плавучест между 80 и 100 процента. Така газенето на кораба трябва да е свръх допустимостта с още поне 80 на сто, обясни Владимиров. По думите му това не е заложено в експертизата.
Вещите лица досега не са изследвали и баласта на кораба. Владимиров обясни, че в средата на кораба има разположен баласт от бетон. Колкото той е по-голям, толкова по-трудно би се обърнал кораба, но и толкова по-малко пътници ще вози. Тази пропорция в експертиза не е разгледана, посочи адвокатът.
Не са упоменати количествата на гориво, вода, масла и мъртъв товар, които е имало на борда, не е ясно и състоянието и тежестта на котвата, поясни адвокатът.
На процеса в Охрид все още не се говори за граждански искове. Преди да започне делото през октомври миналата година се споменаваше сума около 1 млн. лв. Тя може да се промени, а този иск ще бъде в отделно гражданско дело.
Източник: Димитър Абрашев, БТА
Последвайте ни
