5

Г оворителят на НАП Росен Бъчваров обясни пред БНТ процедурата на НАП за проверка засегнати ли са личните ни данни, при която потребителите получават СМС с отговор.

„Услугата е междинна стъпка, преди предоставянето на същинската информация. Това е първият отговор – да или не. Причината за това е, че в момента около 70 млн. записа се сравняват един по един. Този процес се оказва много сложен. Какво точно е разкрито, дали ЕГН, данъчна декларация или нещо друго, ще бъде ясно след няколко месеца”, каза той.

Какво можем да направим, ако данните ни са изтекли? „Има две-три прости стъпки. Първата е да се сменят всички пароли на електронни пощи, както и персоналния код в НАП. Няма необходимост да се сменят лични карти.

Няма пряка и непосредствена заплаха за имуществото на хората. В базите данни на НАП няма пълна информация, а само частична

– тоест в НАП няма пълното ни ЕГН”, обясни той.

„Почти всеки, който е подавал данъчна декларация през последните години, е в кръга на тези засегнати хора. Услугата би следвало да изисква персонална идентификация – електронен подпис или персонален код на НАП, за да се посочат категориите данни”, добави още Бъчваров.

Според него разговорът за отговорността е неминуем. „Въпросът е, че в момента има развиваща се ситуация, наказателен процес за установяване на причините и извършителя на деянието.

Разговорът за отговорността със сигурност ще се състои и то съвсем скоро.

Оттам нататък процесът на установяване качествена ли е била защитата на личните данни и има ли необходимите технически мерки е нещо, което Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) изследва”, обясни той.

Бъчваров заяви, че до седмици ще имаме възможност да получим подробности каква точно информация за нас е била източена чрез хакерската атака.

Шефът на НАП след хакерската атака: Тежко решение беше да не си прекратя отпуска

„Беше тежко, но много добре обмислено решение да не си прекратя отпуска. Имах много важна и изключително отговорна лична причина за това. Човек трябва да е отговорен не само в професионален, но и в личен план”. Това каза за Би Ти Ви (bTV) изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.

След безпрецедентната кибератака срещу системата на приходната агенция стана ясно, че тя е в платен отпуск и не го прекрати. „Бях със своя екип във всеки един момент, макар и дистанционно. Заедно обсъждахме всички проблеми и взимахме решенията”, поясни Димитрова.

На въпрос дали смята да си подаде оставката, тя заяви, че в момента най-важното е да се преодолее кризата, а оставки се давали много лесно в труден момент. „Според мен най-отговорното и тежкото решение е да поемеш отговорността в този момент и да приключиш с проблема по най-добрия начин”, каза още шефът на НАП.

Тя поясни, че са провеждани тестове по отношение на това дали системата издържа на заявките за използването на електронните услуги. Такъв тест е предстоял съвсем скоро за новите разпоредби за наредбата на касовите апарати. Димитрова уточни, че ѝ предстоят срещи и едва след това ще стане ясно дали служители на НАП ще понесат отговорност, ако бъдат установени пропуски в работата им.

Възможно ли е заради теча на данните от НАП да се стигне до ситуацията, в която да бъде изтеглен кредит от наше име и така да се окажем длъжници?

Експертите Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, и кредитният анализатор Тихомир Тошев с разяснения пред NOVA за процедурите и необходимите документи при получаване на кредит.

„Няма сериозен риск, който да е свързан с изтеклите данни от НАП. Идентификацията на потребителите се случва на няколко нива и информацията, която се събира е много повече от тази, която е изтекла от Агенцията. Един етап от идентификацията е среща лице в лице между потребител и кредитор. При онлайн кредитите важи абсолютно същият принцип. Има един момент, при получаване на сумата, при който има физическа среща с кредитора”, коментира председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов.

„Процедурата при лизинг и потребителски кредит е още по-тежка. Проверката на личните данни се осъществява два пъти. Първата е, когато подаваме искането за лизинг или кредит, втората е при подписването на договора”, добави кредитният анализатор Тихомир Тошев.

Експерти съветват да не споделяме личните си данни. „Трябва да внимаваме навсякъде, където ни искат лични данни, без ясна аргументация. Винаги има хора, които се опитват да се възползват от дадена ситуация. Не споделяме нашите данни с хора, които не сме сигурни, че ще ги използват правилно”, съветва Тихомир Тошев.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@