А ко не сте запознати с мъжкия ни представителен тим по бокс и случайно попаднете на двубой от Олимпиадата в Париж, то е възможно и да изпитате лека изненада, когато чуете две от имената, представящи ни в Париж.
Факт, нито Рами Киуан, нито Хавиер Ибанес Диас звучат като типични български имена. Но точно те двамата са и сред големите надежди, на които разчитаме да се върнат с медал от Игрите. На първо време, редно е да кажем, че Рами, който вече е на 1/4-финал във Франция, е европейски шампион по бокс от шампионата на Стария континент преди няколко месеца в Сърбия.
Гордостта на Костинброд (където живее със семейството си в момента) помете всички съперници по пътя си в категория до 75 кг., за да триумфира със златото. Логично, вече и очакванията към него са съвсем различни. Иначе той е роден в Червен бряг точно в началото на века.
Баща му Мофид е сириец, дошъл да учи у нас на 18-годишна възраст за режисьор. Среща българката Блага, двамата се женят и на бял свят се появява бъдещият ни шампион. Детето израства с такава енергия, че родителите му решават да го запишат на някакъв боен спорт.
"Отворих интернет, намерих най-близкия възможен спорт и се оказа кикбокс. Записахме го, без да осъзнаваме, че по този начин ще предопределим пътя му", признава майка му пред БНТ. Това се случва през 2013 година, а три по-късно новият му треньор Мохамед Насри му предлага да се пробва и в състезание по бокс.
Това се оказва повратният момент в кариерата му. "Включих се в републиканското първенство за юноши в Пазарджик и завърших на трето място. И много ми хареса. Усетих, че съм талантлив, а и в бокса има много повече майсторство и техника в сравнение с кикбокса. И продължих напред", признава Рами.
Родителите му го подкрепят и се гордеят с него, макар и да признават, че има моменти, в които истински се притесняват. Но на тази крехка възраст той постига с такава лекота успехите си, че вече дори е трудно да си представим мъжкия ни представителен тим без него.
На таланта му и нестандартният му стил много разчита и треньорът на отбора Жоел (Еухенио Солер) Арате, който пък е в основата на това да гледаме как за България се състезава и Хавиер Ибанес Диас.
Родом от Амария, Куба, където се появява на бял свят през 1996 година, той има дори по-солиден опит от Рами. Занимава се с бокс още от 9-годишен в родния си град - факт, който едва ли ни учудва, имайки предвид, че в Куба боксът и бейзболът са типични национални спортове.
Първоначално пробива в местния младежки национален отбор и именно там се запознава с настоящия наставник на мъжката ни гарнитура Жоел Арате. През 2014 година идва на Световното първенство за младежи в София, където печели титлата. И изведнъж решава... да се откаже от бокса.
"След тези успехи станах част от мъжкия национален тим на Куба. И видях неща, които не ми харесаха и буквално ме отказаха от любимия спорт", признава той, цитиран от "24 часа". Докато не идва денят, в който Жоел Арате, вече като треньор на българите, му се обажда с предложение да се състезава за страната ни.
Идва в България и останалото е история, която се надяваме да е все по-дълга и все по-успешна. И разбира се, разчитаме и на него за златото в Париж в категория до 57 кг., все пак вече е печелил олимпийска титла, макар и за младежи от далечните игри в Нанджин' 2014.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
