Парламентът единодушно прие национална стратегия за интегриране на ромите от 2012 до 2020 г.
"За" гласуваха 104 депутати, против и въздържали се нямаше.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който беше в пленарна зала за дискусията, отбеляза, че това е стратегически документ.
Той подчерта, че този документ е предложен за обсъждане на парламента, тъй като правителството и ГЕРБ въвеждат дългосрочен акцент за интеграцията на ромите и иска това да стане с участието и на останалите парламентарни партии.
Нека това да бъде стратегия, приета от 41-то Народно събрание и реализирана от всички следващи парламенти, от всички нас, всички заедно, посочи Цветанов
Основният акцент при разработването беше да се вземе това, което е положително и има смисъл да бъде прилагано и занапред, посочи Цветанов.
От БСП и ДПС декларираха подкрепата си
за проекта за стратегия, но изразиха някои резерви.
Според Мая Манолова от левицата документът има твърде пожелателен характер. Колежката й Милена Христова възрази, че не са записани никакви конкретни мерки и отбеляза, че правителството е органът, който трябва да проведе политиката по приобщаването на ромите, а не общините, както е предвидено.
Лютви Местан заяви, че ДПС ще гласува "за" стратегията, но отбеляза, че има необходимост от по-прецизно и по-конкретно анализиране на причините за основния проблем, който препятства пълноценната интеграция на ромите.
Според него става дума не толкова за онези деца, които отпадат от училище, а за тези, които изобщо не постъпват там.
"Атака" няма да участва в гласуването, заяви Павел Шопов от "Атака". Според него българските граждани не трябва да се делят по етнически и религиозен принцип, а самото наличие на стратегия за определена група е разделяне. Шопов посочи още, че противоречия в обществото съществуват само с една част от етническите общности и изходът е спазване на законите и конституцията, независимо от верските и етническите различия.
В документа е записано, че целта на стратегията е създаване на условия за интегриране на ромите и на българските граждани в уязвимо положение от други етнически групи в обществения и икономическия живот.
Това трябва да стане чрез
осигуряване на равни възможности и равен достъп до права,
блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери. Работата е разделена по приоритетни направления - образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, както и върховенство на закона и недискриминация, култура и медии.
По данни на НСИ от 2011 г., цитирани в стратегията, ромите в България са 4,9% от населението или 325 343 души. Според статистиката етническите българи разполагат средно с 23,2 кв. м жилищна площ на един човек, а при ромите тя е 10,6 кв.м.
В документа се отбелязва, че концентрацията на роми в обособени квартали се увеличава през последните години и води до социална изолация, влошаване на жилищните условия, проблеми с изграждането и поддържането на инфраструктурата и хигиената.
Все още две пети от ромите живеят в жилища без водопровод, а в четири пети нямало тоалетна.
Икономически активни са 53.5% от етническите българи над 15 години, 45.4% от българските турци и 38,8% от ромите, въпреки че в тази най-млада етническа група делът на учащите след 15 години и на пенсионерите е най-нисък.
Наблюдава се забавено подобряване на образователния статус на ромската общност в последните 20 години, се отчита в стратегията. Функционалната неграмотност се среща три пъти по-често при ромските жени, отколкото при мъжете.
В областта на здравеопазването 12.6 на сто от цялото ромско население в страната, включително децата е инвалидизирано или страда от тежко хронично заболяване. При ромите се наблюдава ранна инвалидизация и масова хроничност на заболяванията още в средна възраст.
