П арламентът прие окончателно на второ четене Закона за военното разузнаване, който ще влезе в сила от 1 ноември тази година.
Депутатите приеха предложението на Таско Ерменков от „БСП лява България“
директор на служба „Военна информация“ може да бъде единствено военнослужещ на действителна военна служба.
На първо четене проектът даваше възможност ръководителят на службата да е и цивилен служител.
В тази връзка депутатът от „Реформаторския блок“ (РБ) Атанас Атанасов, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, коментира, че приетият текст стеснява кръга до няколко генерали, според мен всички завършили военно-щабните академии на Съветския съюз. Може би това беше целта –
човек, възпитаник на съветските военни заведения, да оглави българското военно разузнаване, коментира Атанасов.
По думите му приетият текст е ретрограден. „Учудвам се, че колегите от ГЕРБ подкрепиха предложение не на кой да е, а на Таско Ерменков, който е обявен, че е бил служител на Военното разузнаване на комунистическа България“, коментира депутатът. На въпрос как си обяснява промяната в позицията на мнозинството, което при обсъждането на закона в комисия не е подкрепило тази промяна, Атанасов заяви, че явно междувременно нещо се е случило. За мен е изключително изненадващо и ретроградно да се подкрепят такъв тип предложения, каза той.
Атанасов заяви, че въпросът не е конкретно за личността на сегашния директор на службата Йордан Бакалов. Служба „Военна информация“ трябва да се занимава със събиране на стратегическа информация за отбраната на страната, каза Атанасов и допълни, че тя би могла да бъде ръководена не само от човек с военно образование. Напротив – има много квалифицирани експерти в областта на сигурността, които никога не са служили в армията, но имат качествата да оценяват събраната информация, коментира депутатът.
Попитан дали РБ ще преосмисли коалиционната политика Атанасов заяви, че не може да се реагира емоционално в този случай, но ще предприемат действия, за да си изяснят ситуацията. Би следвало да се даде някакъв политически отпор на тази информационна война, която се води в България, заяви депутатът. Явно става въпрос за акция не само срещу военния министър, а изобщо срещу правителството, която е организирана и според мен това нещо има някаква връзка с операцията, която Русия предприе в Близкия Изток, заяви Атанас Атанасов. На въпрос каква е тази връзка той каза: „След като Русия реши да нанася удари, най-вероятно е заповядано на агентурата си в близката чужбина да действа за спечелване на поддръжници“.
Според приетите днес разпоредби
директорът на „Военна информация“ ще се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Депутатите определиха мандатът му да е пет години с опция за еднократно удължаване с още пет.
Дейността на директора на Службата се подпомага от заместник-директори. Сред изискванията към ръководството е задължителен стаж от 10 години в сферата на националната сигурност или въоръжените сили, да имат достъп до секретна информация с ниво „Строго секретно“, да не членуват в политическа сила, да са с магистърска степен, с българско гражданство.
Службата е на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Законодателят определи ръководството на военното разузнаване да се осъществява от министър-председателя, министъра на отбраната и началника на отбраната.
Директорът на Служба „Военна информация“, заварен на тази длъжност към деня на влизане в сила на закона, ще изпълнява длъжността до назначаването на нов директор при условията и по реда на този закон.
Освен това материали от архива на Служба „Военна информация“, представляващи историческа и научна ценност, ще бъдат предадени за съхранение в Държавния архив при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, решиха още депутатите.
Не беше прието предложението на Красимир Каракачанов от „Патриотичния фронт“ материалите от архива, представляващи историческа и научна ценност, да се съхраняват в Службата и да се използват като учебна литература при обучението и квалификацията на личния състав.
Служба „Военна информация“ може да използва детектор на лъжата за извършване на проверка на кандидатите за постъпване на работа и на служителите си, записаха още депутатите.
По-рано днес Парламентът прие и Закона за Държавна агенция „Разузнаване“,
който урежда устройството, дейностите и функционирането на Агенцията и статуса на нейните служители.
ДА „Разузнаване“ е служба за сигурност, непосредствено подчинена на Министерския съвет. Тя участва в дейността на разузнавателните общности на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и на Европейския съюз (ЕС). Не ѝ се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.
Председателят ще се назначава с указ на президента по предложение на правителството за срок пет години, решиха депутатите. Той може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още пет години.
Председателят ще се подпомага от заместник-председатели, които се назначават с решение на Министерския съвет по предложение на председателя.
ДАР ще може да използва специални разузнавателни средства на територията на България, както и разузнавателни средства и способи извън територията на страната. Тя ще има възможност да привлича към сътрудничество лица; ще може да използва юридически лица за прикрития, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Агенцията ще може да прилага прикрития на свои служители, както и на вещи и обекти. ДАР ще може да съставя и използва документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители, които изпълняват оперативно-разузнавателна дейност. Агенцията ще предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание на президента, на министър-председателя и министрите, както и на други държавни органи, определени с акт на Министерския съвет.
Решено беше тя да предоставя еднаква по обем и съдържание информация на президента, на председателя на парламента и на министър-председателя. Президентът може да поставя задачи на ДАР съгласувано с министър-председателя.
