"Коалиция за България" би привлякла 26,8% от имащите намерение да гласуват, ДПС - 12,1%, "Атака" - 11%, "Синята коалиция" - 6,2%, партия "Ред, законност и справедливост" - 3,9%, НДСВ - 3%, "Напред" - 2% и партия "Лидер" - 1,8%.
Лекото свиване на електората на ГЕРБ и нарасналата мобилизация на привържениците на БСП водят до лек спад в дистанцията между тези две формации.
Доколкото всяка предизборна кампания е динамичен процес, можем да очакваме още промени до края й, коментират от НЦИОМ.
Данните от изследването показват, че масовите нагласи към евровота се пречупват през вътрешнополитическите очаквания и са подчинени изцяло на дневния ред на страната. Предизборните кампании не са ориентирани към разясняване на целите и функциите на Европейския парламент пред българските избиратели, а към ухажването им с познати за тях наболели вътрешни икономически и социални проблеми.
Тази конструкция на кампанията води избирателя към разбирането, че евровотът е по-скоро етап на вътрешни избори, отколкото израз на съпричастност към европейските институции и начин на мислене.
Две години след приемането на България в ЕС и броени дни преди вторите за страната избори за Европейски парламент, 38% от българите твърдят, че се чувстват европейци.
Делът на хората с европейско самосъзнание е нараснал с 14% в сравнение с януари 2007 г. Днес то е най-ярко изразено сред висшистите (57%), сред столичаните (54%), сред заможните и сред дясно ориентираните избиратели.
Най-рядко като европейци се самоопределят хората на възраст над 40 години, респондентите с основно и по-ниско образование, жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства и крайно бедните българи.
31% от интервюираните заявяват, че изборите за европарламент са много важни за тях лично. Тази позиция най-често заемат хората на възраст над 50 г., висшистите, жителите на малките градове и политически активните респонденти.
Най-мотивирани да гласуват са хората над 50 години, жителите на малките градове и селата.Българските избиратели поставят предизборната кампания за евровота в контекста на вътрешнополитическите противоборства.
Мотивирането на избирателите протича по две основни линии. Първата - предизборната конфронтация между БСП и ГЕРБ, т.е. между статуквото и промяната.
Втората - традиционната битка между "Атака" и ДПС.
Извън тези две мотивационни схеми, остава по-ограничено политическо пространство, в което се конкурират останалите формации. Изключение от това правило прави "Синята коалиция", чиито привърженици не могат да бъдат поставени в нито една от посочените схеми.
Кампанията за евровота фокусира общественото внимание към лидерите на политическите партии. В резултат на това, тези политици стартират със сравнително добри позиции, като особено изразително нараства подкрепата сред собствените им избиратели.
Най-висока е мобилизацията на привържениците на "Атака", на ДПС и на БСП.
Волен Сидеров е лидерът на политическа партия с най-високо одобрение сред собствения си електорат. Веднага след него по одобрение сред своите се нарежда Бойко Борисов.
Ахмед Доган и Сергей Станишев също получават високо одобрение от своите симпатизанти.
НЦИОМ регистрира повишено одобрение и сред привържениците на "Синята коалиция" към Иван Костов и Мартин Димитров.
Харесвани в голяма степен от собствения си електорат са още лидерите на РЗС, Новото време и ВМРО.
От всички водачи на листи за евровота най-харесвана е Меглена Кунева, издигната от НДСВ. Одобряват я 48% от интервюираните, като най-изразителна подкрепа за нея се наблюдава сред висшистите, сред жителите на малките градове и на селата, сред хората със жизнен стандарт около средния, както и сред тези с подчертано европейско самосъзнание.
Ивайло Калфин е вторият по одобрение водач на листа за евровота. 34% от участвалите в изследването го харесват в това му амплоа, като сред тях преобладават симпатизанти на БСП, макар той да не член на партията им.
В сравнение с рейтинга му като министър, номинацията за водач на листа му носи бонус от 3%. Това показва, че изборът на Калфин има своите плюсове.
Румяна Желева е харесвана от 28% от пълнолетните български граждани. Най-големи симпатии към първата в евролистата на ГЕРБ изразяват младите (на възраст до 39 г.) и хората с образование по-високо от средното. Подкрепата за нея е висока и сред симпатизантите на ГЕРБ.
26% от респондентите харесват Надежда Михайлова като водач на листата на "Синята коалиция". Това я прави политикът с най-висок рейтинг сред сините лидери. Михайлова е фаворит на образованите, на столичаните (където позициите й са по-добри от тези на Румяна Желева) и на симпатизантите на "Синята коалиция".
В сравнение с февруари, рейтингът на Михайлова се е повишил с 9%, което показва, че номинацията й се възприема положително от избирателите.
Бойко Борисов и президентът Георги Първанов са най-одобряваните политици в отговорите на всички анкетирани през май - съответно с рейтинги 52.2 и 51 процента. 30.2% е рейтингът на премиера Сергей Станишев.
Председателят на РЗС Яне Янев запазва одобрението от 29%, което имаше и през март. 25.3% е одобрението за председателя на Народното събрание Георги Пирински. С 25.4% одобрение през май е лидерът на Новото време Емил Кошлуков.
24.9% е рейтингът за председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. 23.3% одобряват дейността на Волен Сидеров, 15.9% е одобрението за лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, а 14.8% е рейтингът на лидера на БНД Николай Свинаров.
13% одобряват дейността на Ахмед Доган. 8.9% е одобрението за лидера на СДС Мартин Димитров, а 7.3% - за председателя на ДСБ Иван Костов.
Националното представително проучване е направено по метода на полустандартизираното интервю с реализирани 1000 интервюта в 125 гнезда в 86 населени места в цялата страна.
Източник: НЦИОМ
Последвайте ни
