Расмусен: България укрепи своята сигурност в НАТО

С р рисъединяването си към НАТО България укрепи своята сигурност.

Това заявява генералният секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен по случай 10-годишнината от срещата в Прага, когато беше взето решение седем държави, сред които и България, да бъдат поканени да започнат преговори за присъединяване.

Расмусен припомня, че тази група държави представлява най-голямата, която някога е прекрачвала през отворените врати на алианса.

"Като станаха членове на алианса, България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения укрепиха своята сигурност, както и сигурността на НАТО и на целия евроатлантически регион. Всичките седем страни имат значителен принос в политическата и оперативна дейност на НАТО", се казва в изявлението на генералния секретар.

Той подчертава, че приемането на тези държави "маркира решаващата стъпка към единна, свободна и мирна Европа, а това е нещото, към което алиансът винаги се е стремял".

В същото време днес правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме

пакет закони, които регламентират сферата на националната сигурност.

Четирите законопроекта са за управление на системата за защита на националната сигурност, за Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР), за военното разузнаване и за Националната служба за охрана (НСО), съобщи пресслужбата на кабинета.

Проектите са били изготвени от работна група с представители на изпълнителната власт и администрацията на президента и от септември са предложени за обществено обсъждане. С изготвянето им се изпълнява една от задачите, които правителството пое в началото на мандата си - за преодоляване на съществуващата празнота в нормативната уредба за задачите и функционирането на ключови институции в сферата на националната сигурност, се отбелязва в съобщението.

Създава се регламентация за

парламентарен контрол над разузнавателните служби и НСО,

както и законови възможности за участие на гражданите чрез техни организации в политиката за национална сигурност.

Проектът на закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков. Посочени са принципите на функциониране на системата и ролята на институциите, както и задачите и правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Нов момент е включването в управлението на системата за защита на националната сигурност на правомощието да се осъществява парламентарен и граждански контрол върху изразходването на ресурсите за осъществяване на дейностите, механизмите за тяхното управление, разпределението между различните органи и организации.

В проекта на закон за Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР) е регламентирана цялостно разузнавателната дейност (с изключение на военноразузнавателната), функциите и дейностите на агенцията,както и основните методи и средства, които ДАР прилага и използва за изпълнение на поставените й задачи.

Определен е редът за предоставяне на информация на други държавни органи, организации и лица. Спазен е принципът на председателя на Народното събрание, на президента и на министър-председателя да се предоставя еднаква по обем и съдържание информация. Регламентирано е правото на президента, съгласувано с министър-председателя, да възлага задачи на агенцията и да се запознава с доклада за дейността й преди внасянето му от МС в Народното събрание.

Третият законопроект предлага правна регламентация на организацията, дейностите, задачите и функционирането на

разузнаването във въоръжените сили,

както и на статута на неговите служители, правомощията и отговорностите за управлението му. Регламентирано е сътрудничеството с военноразузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и ЕС.

Общото ръководство на военното разузнаване и контролът върху дейността на Служба "Военна информация" се осъществяват от министъра на отбраната, а върху разузнаването в Българската армия - от началника на отбраната.

Изрично е посочено, че на структурите за военно разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешнополитически характер.

Проектът на закон за НСО

предвижда да се запази военният статут на служителите, като основание за това е особеният характер на дейностите, свързан с изпълнение на държавната служба. Общото ръководство на НСО се осъществява от президента, който назначава и освобождава началника съгласувано с правителството, назначава и освобождава заместник-началниците, утвърждава структурата и числения състав, удостоява офицери с висши офицерски звания.

Изброени са длъжностните лица, които имат право на охрана, както и видовете охрана, които се предоставят на територията на страната и извън нея, а също и в мирно и военно време. Охраняваните лица не могат да откажат охрана и са длъжни да се съобразяват с указанията за безопасност, дадени от НСО.