Ако парламентарните изборите бяха днес за ГЕРБ биха гласували 23.3% от българските избиратели, а за БСП – 18.7%.
Това сочат социологически данни на агенция "Медиана" от изследване на обществените и политическите нагласи. То е национално представително и е проведено с 1004 пълнолетни граждани в периода 12-15 юни.
Според данните за ДПС днес биха гласували 8.9%, за Патриотичния фронт – 5.0%, за "Атака" – 4.3%, за Реформаторския блок – 4.0%, а за АБВ – 2.8% от гласоподавателите.
30.7% заявяват, че не биха участвали в изборите, а 1% ще гласуват за партия, която не е сред изброените горе.
Под 1% събират формациите "Глас народен" на Светльо Витков ", "Движение 21" на Татяна Дончева и "България без цензура" на Николай Бареков.
Основните изводи, които правят социолозите, са, че двете основни противостоящи си политически формации (ГЕРБ и БСП) не бележат значим ръст или срив на потенциални избиратели. Те се намират на приблизителна дистанция от 5%, като в последното тримесечие и двете леко са увеличили последователите си.
Отношението към кабинета "Борисов" продължава да е силно скептично
Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него, срещу 25%, които смятат, че то вдъхва доверие. В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване, коментират социолозите.
Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до "среден" 3.42, но продължава да бъде ниска (3.32 през март).
Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите – реформите
Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи - правосъдна, пенсионна, здравна и в енергетиката, ще доведат до позитивни промени за хората. Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората или нищо няма да променят.
Този скептицизъм и дори негативизъм дава своето отражение и върху потенциала на Реформаторския блок, правят извод експертите. Според тях РФ продължават да са след Патриотичния фронт и "Атака" като изборен потенциал.
Външната политика на страната продължава да е обект на сериозни критики
от страна на избирателите, сочат още данните. Две трети от тях (66%) я определят като "подчиняване на страната на чужди икономически и политически интереси".
Очакванията, че възможен референдум - заедно с местните избори, ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение, отбелязват социолозите.
Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум,
а 57% не знаят за какво ще бъде той. На практика, към момента референдумът е безразличен за близо половината от избирателите. Логично и заявеното желание да се участва в него е значително по-ниско от това на местните избори, показва изследването на "Медиана".
"Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум. Не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори. Ако подобен референдум има, резултатите от него, вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации."
Засега, най вероятният резултат ще е "за" част от депутатите да се избират мажоритарно; "против" задължителното гласуване, отбелязват от агенцията. Липсва категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване.
