Конституционният съд обяви за противоконституционен текста от Изборния кодекс, според който общинските съветници и кметовете могат да се избират само от български граждани, живели през последните 12 месеца в съответното населено място.
Конституционният съд се произнася, след като бе сезиран по казуса от депутати от БСП и ДПС.
Отпада и условието за 12 месеца уседналост за всеки жител на държава-членка на ЕС, който не е български гражданин, за да избира общински съветници и кметове.
Обявено е за противоконституционно и изискването кандидатите за евродепутати да са живели най-малко през последните две години в България или в друга държава-членка на ЕС.
Отпада и текстът за експерименталното електронно гласуване, което се предвиждаше за първи път на предстоящите избори през есента.
Сред противоконституционните текстове са и тези, които предвиждат намаляване на броя на общинските съветници, както и това, че общински съветник, напуснал или изключен от група, става независим общински съветник и не може да бъде приет за член на друга група.
10-месечната уседналост за изборите през тази година остава,
защото не е атакувана пред Конституционния съд, обясни зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова.
По-рано днес депутатите приеха промени в Закона за гражданската регистрация, според които хората, променили настоящия си адрес в периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г. трябва да представят в общинската администрация по новия си адрес изискващите се документи за адресна регистрация.
Фидосова посочи, че е изненадана от решението на съда да обяви за противоконституционен текстът за експерименталното електронно гласуване. Искахме за пръв път да направим този експеримент, за да наложим електронното гласуване постепенно, заяви тя.
Представянето на документите трябва да стане в двумесечен срок
от влизане на измененията в закона в сила. Ако това задължение не бъде изпълнено, общинската администрация по новия настоящ адрес ще изпрати в 7-дневен срок информация до ГРАО за автоматизирано заличаване на настоящия адрес в регистър.
Така за настоящ адрес на тези хора ще се смята адресът, който са имали преди 1 септември 2010 г.
По закон за извършване на адресна регистрация са необходими документ за собственост, договор за ползване на имота за жилищни нужди.
Мая Манолова от левицата заяви, че тези текстове не само, че не решават проблема с изборния туризъм, а го бетонират. В същото време се създава огромен проблем на добросъвестните граждани, които трябва да извършват сложна процедура и на практика да си направят повторна регистрация, заяви тя.
Според нея това е противоконституционно. Защо наказваме хората, които са сменили настоящия и постоянния си адрес на 31 януари, а на 1 февруари например не, при положение, че право на глас ще могат да упражнят всички, променили адреса си след 23 април, попита Манолова.
Част от тях ще се окажат служебно пререгистрирани на старите си адреси, ще загубят редица привилегии, свързани с адресната регистрация, като реда си за детски заведения и социалните си помощи.
Искра Фидосова от ГЕРБ отговори, че след 31 януари вече важат правилата на Изборния кодекс, който е влязъл в сила оттогава и след това важат правилата на кодекса. Лъжа е, че ще се създаде хаос и напрежение, заяви Фидосова.
Парламентът да насрочи
изборите за президент и вицепрезидент на 23 октомври 2011 г.
(неделя), това предвижда проекторешение на парламентарната група на ГЕРБ. То е внесено вчера в деловодството на парламента от председателя на групата Красимир Велчев и от зам.-председателя Искра Фидосова.
Местните избори се насрочват от държавния глава, президентските - от Народното събрание, а съгласно Изборния кодекс двата вида вот ще се състоят на една и съща дата.
В мотивите си ГЕРБ посочват, че на предстоящите избори общинските избирателни комисии ще осъществяват правомощията и на районните и ще обработват резултатите от гласовете за президент и за местна власт.
Задължение на президента е да издаде указ за насрочване на местните избори.
При първите консултации за провеждането на изборите, президентът Георги Първанов заяви, че ще се съобрази с предложението на ГЕРБ. Тогава и сега предложената от ГЕРБ дата бе 23 октомври.
При консултациите управляващите бяха подкрепени от "Атака" и "Синята коалиция".
Президентът Георги Първанов не е бил информиран за проекторешението на ГЕРБ,
с което се предлага парламентът да насрочи изборите за президент и вицепрезидент на 23 октомври. Това казаха от прессекретариата на държавния глава, потърсени от БТА за коментар.
Споровете за датата на изборите продължават от няколко месеца с най-разнообразни аргументи - от събирането на реколтата до началото на учебната година.
От БСП искаха те да са на 13 ноември, а от ДПС - на 30 октомври. НДСВ също предложи датата 30 октомври.
