Симеон Дянков за българското решение за кризата в румънски вестник

Пд д заглавие "Българското решение за кризата" румънският ежедневник "Адевърул" публикува интервю с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Правителството в София няма да намалява заплатите и пенсиите, защото българите са подложени на сурови мерки още от 1997 г. Пенсиите в България са по-малки отколкото в Румъния и сега няма да се намалява нищо, обобщава "Адевърул" думите на българския финансов министър.

"Не сме стигнали до момента да намаляваме заплатите и пенсиите.

Аз намалих административните разходи за седем месеца и броя на хората, ангажирани в публичния сектор, с 11 на сто", казва министър Симеон Дянков.

Намаляването на длъжностите и на разходите в бюджетния сектор са част от антикризисните мерки, които ще допринесат за нарастване на икономиката с 1% през 2010 г., каза българският вицепремиер.

Дянков посочва че  през март, април и май има първите данни, според които безработицата е започната да отбелязва спад.

"В края на февруари нивото на безработица беше 10,3%, а сега то е 9,7%. Износът отбеляза ръст за първите пет месеца от началото на годината и се стимулира възобновяването на производствения сектор, който също започва да отбелязва напредък. Също така банковият сектор има тенденция за възстановяване.

Нашите предвиждания посочват, че в края на 2010 г. България ще има икономически растеж от 1%, след като през 2009 г. имаше спад с 5%".

В отговор на въпроса "Може ли да се каже, че България се доближава до излизане от кризата?" Дянков казва:

"Според икономическата терминология, да. Но от гледна точка на бюджета и най-вече на приходите, ситуацията е все още трудна. Поради тази причина смятаме, че ще трябва да минат още два-три месеца, докато публичните приходи започнат и те да отбелязват ръст.

През април започнаха да нарастват приходите от митническата дейност, такси и ДДС. Смятам, че преминахме през най-ниската точка на кризата.

Аз наследих по-добра финансова ситуация, отколкото моя румънски колега.

Българското правителство не е коалиционно и имаше възможността да действа бързо, което ни позволи да не прилагаме извънредни мерки.

Но когато дефицитът е много голям и няма какво друго да се направи или трябва

да се намалят заплатите и пенсиите, или да се повишат данъците и таксите. Проблемът е, че и двете мерки са неблагоприятни за икономиката и обществото.

Аз съм на същото мнение, както и моят румънски колега, че нарастването на данъците няма да доведе до нищо друго, освен удължаване на тази криза с една или две години. Но няма алтернатива - или повишавате приходите чрез увеличаване на таксите, или предприемате други мерки."

Румънският журналист пита "Могат ли да се намалят други бюджетни разходи?"

Отговорът на Симеон Дянков: "Да, но вашият бюджет е натоварен приблизително 75% с пенсиите и заплатите, така че не остава много за редуциране от друга част.

В България ситуацията е различна и разходите за заплати и пенсии представляват 55% и остават 45% от бюджета, които могат да се намаляват. Аз това и правя. Насочил съм вниманието кьм тези 45%. До момента това е достатъчно.

Ние успяхме бързо да предприемем мерки за намаляване на бюджетните разходи, така че

не беше нужно да се взема заем от МВФ.

Обръщат се към МВФ поради две причини.

Първата е в случай, че мерките за намаляване на разходите са трудно приложими от политическа гледна точка. Тогава се довежда Фондът и се казва: така реши МВФ.

Втората - няма достатъчно ликвидност. Финансовата система в България е така организирана, че през последните 10-15 години имаме фискален резерв. Средствата са усвоени от финансовото министерство и сега имаме достъп до тези средства, които са ни достатъчни и затова няма нужда от МВФ."

В отговор на въпроса дали това е урок от кризата, през която България премина през 1997-1998 г., Симеон Дянков казва:

"Точно. Тогава се създаде този резерв, където правителството заделя средства, за да може да ги използва при необходимост. При липсата на подобен фонд няма как да не се обърнеш към МВФ или да вземеш заем, посредством пускане в обращение на евробонове.

От моята дейност в Световната банка и сега като министър на финансите си дадох сметка, че тази криза може да бъде една възможност за секторите, които не носят голяма печалба в Западна Европа. Могат да се закрият дейности в Холандия, Белгия, Германия, Италия или Испания и да се търсят нови дестинации, когато кризата приключи."

Според Дянков сектори от тежката и химическата индустрия, авточасти и електрическо оборудване не могат да се преместят извън ЕС, защото няма да бъде печелившо за тях.

"Няма да могат да се преместят в Индия или Китай. Те трябва да са в ЕС, имат нужда от пазари, които са много добре взаимосвързани, Предвиждам, че няма да се спрат на Унгария, защото пазарът там е достатъчно пренаситен.

Значи, ще дойдат в България, но и в Румъния и Македония, когато последната стане членка на ЕС. Целият наш регион ще стане атрактивен за чуждите инвестиции".

"Виждал съм и по-неблагоприятни кризи,

казва вицепремиерът на България в отговор на въпрос. Занимавал съм се през 1997-1998 г. с кризата в Югоизточна Азия, след това работих в Русия и през 2001 г. в Аржентина. След това, през 2003-2004 г. - в Афганистан.

Когато си в условията на една криза имаш чувството, че тя никога няма да приключи. Но приключва, трябва да гледаш в перспектива."

Като най-обещаващи области на българската икономика Дянков посочва алтернативната енергия, най-вече геотермалната, центрове, свързани със СПА туризма.

"Разбира се, туристическият сектор е важен и тук румънските туристи допринасят изключително много. След събитията в Гърция много туристи се уплашиха и анулираха резервациите си, в пропорции от 30-40 на сто. Те търсят сега дестинации в съседни по-стабилни региони, както е Кипър, Малта, Турция и разбира се България.

Имаме добри условия за застрахователния сектор, на път сме да станем център за управление на дейностите в целия регион.

По същия начин и IT-индустрията. Важни компании като Hewlett Packard или IBM си местят операциите от Западна Европа в България."

Симеон Дянков

предвиждва развитие на търговията между двете страни

и подчертава, че България прави търговия с Румъния повече, отколкото с Гърция или Турция.

"В близко бъдеще ще имаме среща в Русе, където ще вземем решения, както що се отнася до общата борба срещу контрабандата, така и във връзка с общите проекти в области като енергетика, инфраструктура, земеделие", обяснява той.

Най-после ще бъде намалена таксата за преминаване на Дунав мост.

Дянков: "Да, тази такса от шест евро... Съществува решение на министър-председателите на двете страни от есента на миналата година, според което таксата следваше да се намали на 1 евро, но е необходимо двустранно решение.

Всъщност, печалбата от тази такса е много малка в сравнение с нивото на търговията и туризма в региона. Броят на румънските туристи, които влизат годишно в България е около един милион и половин милион са българските посетители, които идват в Румъния.

Смятам, че ще се достигне до едно съгласие с идването на румънския президент в София през септември".