В новия епизод на „Телеграфно подкастът“ гостува Петър Колев, българин от Македония, публицист и журналист. Той обсъжда отношенията между България и Северна Македония, с акцент върху необходимостта от спиране на европейското финансиране към Скопие поради неспазване на основни човешки права.
- Семейна история и репресии
Петър Колев е родом от Ново село до Щип в Северна Македония. Той произхожда от семейство, което е запазило българското си самосъзнание въпреки репресии в различни периоди. „Имал съм невероятно щастие да се родя и да израсна в семейство, в което българските традиции и българската идентичност са запазени, въпреки всичките репресивни елементи на Кралска, Сръбска Югославия и Северна Македония или преди това Република Македония. Разбира се, моето семейство си е платило своите данъци, за да си позволи това нещо. Един от двамата ми вуйчовци е убит на 26-годишна възраст. Дядовците ми са полежавали тук-таме по арестите“, споделя Колев.
Фамилията му не е сменяна според македонски практики и остава Колеви през последните 150 години. Той подчертава, че в момента има най-силен институционален и обществен натиск срещу хората с българско самосъзнание от 1991 г. насам. Българската идентичност е била подложена на репресии още в югославския период, а днес антибългарските настроения се използват като политически инструмент за печелене на подкрепа.
- Политически консенсус в България
Колев не очаква промяна в политиката на София след идването на служебното правителство. Той отбелязва, че Надежда Нейнски, тогава Михайлова, е била външен министър по време на подписването на първата Декларация за добросъседство с премиера Любчо Георгиевски. „Госпожа Нейнски добре познава манталитета на Северна Македония“, казва Колев.
Според него в българския политически елит и общество има пълен консенсус по въпроса за Северна Македония. „Ако има български политик, който иска да бъде записано името му редом до Георги Димитров и останалите участвали в създаването на този проблем, на тази дипломатическа битка, която водим днес, може съвсем спокойно да го постигне в няколко прости крачки. Да направи компромис, да направи жест към Скопие, или да се опита да направи каквато пожелае политическа глупост. Защото българският народ има особена чувствителност, когато става въпрос за неговото достойнство и родова памет. И искам да бъда разбран правилно. Въпросът с Македония не е политически. Той е въпрос на достойнство и родова памет“, заявява Колев.
По темата Северна Македония съществува рядък политически и обществен консенсус в България. Въпросът се възприема като свързан с историческа памет и национално достойнство, което ограничава възможностите за компромиси от страна на българските власти.
- Геополитически и икономически фактори
Колев вижда създаването на днешна Северна Македония като геополитически проект за дестабилизация на България. „За мен създаването на Македония такава каквато е, тя е геополитически проект, който има ясна цел да бъде инструмент за дестабилизация на Балканите и в конкретен случай, конфронтационно насочена за дестабилизация към България... Дали България пък е чак толкова важна? Разбира се, че България е важна, защото ако погледнем картата на Балканите, ще разберем, че тя е входа и изхода и от Европа, и към Европа. И може би в момента един от ключовите фактори, имайки предвид геополитическата карта, свързан с сигурността в Черно море, свързан с газовата сигурност и ред други теми... Само сляп човек не може да види каква роля играе в момента България. И когато разбереш, че България има ключова роля по тези въпроси, трябва да си представиш Балканите такива, каквито са“, обобщава Колев.
Северна Македония остава икономически по-свързана със Сърбия и Гърция. Ключови инфраструктурни проекти като Коридор №8, който трябва да свърже България и Северна Македония, се бавят. Това поддържа страната извън по-тясна интеграция с България и ЕС и създава предпоставки за напрежение.
- Предложение за действия от ЕС
За Колев разрешението на проблема е спиране на финансирането от ЕС към Северна Македония по европейски програми, тъй като там не се уважават основни човешки права. „Аз смятам, че Европейският съюз трябва да преразгледа своята политика на европейски фондове към Северна Македония. Когато една държава има проблем с основни права на човека, ти не можеш да развиваш в нея най-различни финансови програми. Ние имаме фундаментален проблем. Това е държава, която не уважава основни човешки права“, казва Колев.
Промените ще дойдат само под европейски натиск. Ако Северна Македония не гарантира равни права на българите, Брюксел трябва да преразгледа финансирането и подкрепата си, тъй като това противоречи на основните принципи на съюза.
Външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски търси среща с новия служебен външен министър Надежда Нейнски като част от политика на Скопие да измести въпроса за конституционните промени от формата Северна Македония–ЕС към двустранен спор със София. Целта е България да бъде представяна като основна пречка за членството на Скопие в ЕС.
София трябва да остане твърда и да настоява за изпълнение на европейските условия. Искането българите да бъдат вписани в конституцията е част от условията на ЕС, а не българско изискване. Позицията на София трябва да остане непроменена – България няма открити въпроси със Северна Македония извън вече подписаните договори и европейската рамка.
България може да си позволи да чака, тъй като присъединяването към ЕС е в интерес на Северна Македония. Европейската позиция е приета единодушно и не се очаква да бъде променена, което означава, че Скопие ще трябва да изпълни условията, ако иска напредък. „Мицкоски не иска да промени конституцията? Ами ще почакаме. Не го искаме ние, а Европейският съюз. Никой български министър не би си позволил да направи компромис“, отбелязва Колев.
