Ето неговото мнение:
Трябва да отбележа, че не мисля, че България може да бъде нормална европейска държава само ако е изпълнено "едно от най-важните условия", както пише Милена Фучеджиева: "Волен Сидеров да изчезне завинаги от българската политическа действителност."
Според мен явлението Волен Сидеров надхвърля човека Волен Сидеров и то няма да изчезне скоро. Антисемитизмът, ксенофобията, хомофобията, всякаква друга фобия, както и насаждането на негативни чувства и емоции, очевидно се харесват на част от населението и това дали това явление ще бъде пропагандирано от Волен Сидеров, Георги Ифандиев, Бойко Борисов или някой друг е без значение.
От значение са две неща: 1. По-общото: какви са причините за наличието на тези безспорно общественоопасни явления? 2. По-конкретното: Защо Волен Сидеров и "Атака" се оказаха в положението да определят дневния ред на Народното събрание, на медиите, че и на нас - във ФБ.
Причините за явлението са ясни - когато човек е духовно слаб и отчаян от живота, той се вкопчва в онова, което най-лесно обяснява защо му е кофти положението: някой друг е виновен!
Традиционно в България за дереджето си хората са обвинявали турците, западняците и руснаците. Антисемитизмът, ксенофобията, хомофобията също са лесно обясними, при положение, че се разпространяват от върховете на държавата и се сипят надолу като пролетен дъжд.
Да ви напомням ли, че Бойко Борисов публично и нееднократно изразяваше своите негативни чувства към хомосексуалните хора? А с легендите и митовете около (не)депортацията на нашите сънародници по време на Втората световна война в нацистките концлагери се постигна обратния ефект - обратен, ако разбира се, някой не е искал тъкмо този ефект: обикновените хора, които не познават историята се засегнаха, че евреите | гадните американци | нашите собствени предатели [излишното да се зачеркне] "не ни признават" "спасяването", което "никоя друга страна не е успяла да извърши" и др.п.
А конкретната сила на Волен Сидеров се подклажда от това, че (тук внимавайте!)... "ГЕРБ" АД отказа да присъства на заседанията на Парламента, а Бойко Борисов, който лично обещаваше на Орешарски, че ще го подкрепя, че му желае успех и т.н., го направи с типичната си популистка усмивка и... не го изпълни!
Впрочем, той често се надсмива над хората с подобни свои похвати ("Ех, как ги прекарах!"), но не знам дали вие си давате сметка, че смехът му е винаги за сметка на народа. Но назначението на Пеевски, макар и да е голяма грешка, не е най-големият гаф в историята, както го определят някои.
И това, че Станишев не е подал оставка под натиска на улицата също не е голям гаф (то си е вътрешнопартиен проблем).
Изобщо, като си говорим за големи гафове, нека бъдем честни - и пред себе си, и пред историята:
Голям гаф беше допускането на финансовите пирамиди, които обраха спестяванията на хората.
Голям гаф беше фалитът на държавата през 1996-1997 г., в който редица кредитни милиардери станаха... дебитни милионери.
Голям гаф беше това, че България замени доларовия дълг за такъв в евро.
Голям гаф беше продажбата на БТК на едно ООД с уставен капитал 17500 евро.
Голям гаф беше източването на над 200 млн. лв. за ненужен софтуер.
Голям гаф беше да се остави Цветанов да обявява лекарите за детеубийци.
Голям гаф беше предложението Румяна Желева да стане еврокомисар.
Голям гаф беше премиерът да се обади на шефа на митниците, за да спре проверка срещу бирена фабрика.
Голям гаф беше да се пише и говори с възхищение за Бойко Борисов през последните 12 години.
Голям гаф беше разговорът между бившите премиер, министър и градски прокурор.
Не беше ли голям гаф и песента на Веско Маринов в прослава на МВР? Голям гаф беше.... (можете да го допълвате колкото си искате и съм сигурен, че списъкът ще се окаже доста дълъг!).
Но най-голям гаф щеше да има, ако след назначението на Пеевски, хората не бяха излезли да протестират. Те обаче излязоха - кой на площадите, кой - пред компютъра. Така че помогнаха най-големият гаф да бъде спрян навреме!
-----------------------------------------------------------------
Вени Марковски е роден в Скопие, Македония, на 3 април 1968 г. Син е на писателя Миле Марковски и внук на Венко Марковски. Завършва 114-а Английска езикова гимназия "Лиляна Димитрова" в София през 1987 г., а през 1993 г. - право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е общественик, интернет-пионер, в момента - вице-президент, отговарящ за Русия, Източна Европа и страните от ОНД, на ICANN - Internet Corporation for Assigned Names and Numbers - неправителствена организация създадена през 1998 г. в САЩ.
Последвайте ни
