Разбира се, моята близка среща със светената вода е станала на невръстна възраст и без да се иска моето незначително мнение. Просто така беше модерно в дните след политическата промяната в страната.
Бокононизъм обаче изповядвам по собствено убеждение. Бокононистите живеят според множество "фоми", или иначе казано - щастливи неистини. Безвредни лъжи, които спомагат за един щастлив и хармоничен живот.
Не звучи ли прекрасно?! Звучи и още как. За съжаление обаче бокононизмът е само една фикция, родила се някъде по сивите магистрали от мозъчни гънки, принадлежащи на американския писател Кърт Вонегът*.
Но това не ме смущава. Аз изповядвам бокононизъм, защото за себе си нямам друг избор. Защото
живея в България и искам да живея в България,
въпреки опитите на управляващите я да ме накарат да я напусна.
Защото съм учил в училище, че България е древна страна с богата история и култура. Учил съм даже, че "и ний сме дали нещо на света". Смътно си спомням, че това нещо се нарича „кирилица". Това - разправяха в училище - е нашата азбука. Нашата!
Малките смешни символчета, виновни за това вие, които четете тези редове, да разберете какво се опитвам да ви кажа (не, че те са самодостатъчни за тази задача, но това е въпрос на друг въпрос).
Тези малки смешни чертички и кръгчета, които, съчетани в дадена последователност, разкриват нов свят пред вас. Тези символчета, които ви насърчават и ви дават възможността да бъдете това, за което всеки човек е роден - да бъде творец. Тези нещица, които повечето народи нямат и им се налага да взимат на заем.
Тези наши букви..., които явно вече са излишни. И не защото го изисква високият технологичен напредък на човечеството, или пък всепомитащата глобализация. Не.
Истината е, че
ние самите вече не си искаме азбуката. Не ни е притрябвала.
Е, на мен все още ми е притрябвала - но аз съм бокононист. И слава Богу... пардон - Боконону -- предпочитам красивата фома за свещената ни славянска писменост, правеща ни един високо духовен и ценен европейски народ, пред суровата истина за нейното падение.
(Впрочем, само заради огромната роля на християнството при създаването на азбуката съм склонен да се преклоня пред всяка една религия, замесена в подобно велико дело, дори и да не я изповядвам).
Ето ви и един въпрос за размишление: Какво е парадокс?
Европа приема официално нашата азбука, ние я отхвърляме. Парадокс. И народопсихология. Така е то.
Народопсихологията на българина е изключително сложна и противоречива. Направо е истинско предизвикателство за всеки уважаващ себе си професор по социо- и всякаква друга логия.
На думи нашият човек безспорно е най-големият патриот в света. И сред най-интелигентните при това. На думи! Или по-скоро беше такъв. До навлизането на новите високи технологии от глобализиращия се Запад в живота на всеки средностатистически българин.
Иновациите разкриха нашенеца-патриот дори и на думи. Или - да ме прощава Боконон, но истината си е истина - той сам се разкри. Дето се вика:
С неговите думи по неговата глава.
С неговите високопарни патриотични думи, нанизани - гордо и разпалено, възхваляващи красотата и древната култура на България - по всевъзможни кътчета на глобалната мрежа... На латиница.
Ще кажете - какво пък? Ще кажа - ето какво:
Първо: Грозно е. Все едно да пишеш с лайна по стена - чете се, но е неприяно. (Откраднах тази толкова точна за случая фраза отнякъде, но осмата Божа заповед не важи за бокононистите).
Второ, и много по-важно: Днешното младото поколение, в масовата си част, е поело един житейски ракурс със съмнителна морална и етична стойност, а латиницата по чатове, форуми, фейсбукове и всякакви други форми на социален контакт в мрежата направо му доразказва играта. И то без увъртане и финтифлюшки.
Толкова неграмотно писане,
каквото все по-често наблюдавам главно сред младежта - в интернет и извън него - аз не съм си и представял, че може да съществува. И ако ми кажете, че латиницата няма вина за това, няма да ви повярвам. Има огромна вина. Не е само тя, но и тя има съществена такава.
Факт: От съзнанието на младежта буквата "ъ", която е уникална в световен мащаб, е вече почти заличена. На изчезване са и "ш", "щ", "ч", "ю", "я", а на тяхно място се появяват цифри и странни латински комбинации (при които дори не може да се постигне единна унификация и които неусетно се трансформират в транслитерирани техни съответствия и в кирилицата - "шт", "иу", "иа" и т.н.
Разгърнете тетрадка на български тийнейджър, шансът да срещнете подобни буквени мутации никак не е малък... Но спете спокойно, едва сме навлезли в плитките води на океана от неграмотност, безхаберие и претопяване на ценности, чието мъртво течение бавно, но сигурно пълни със солена вода белите дробове на националната ни идентичност.
Сега ще ви кажа и защо неграмотността до голяма степен е заради масовото използване на латиница при писмено възпроизвеждане на български език в интерактивното пространство. Защото грамотността, както всяко друго "изкуствено" придобито умение (т.е. не такова, придобито по рождение), се затвърждава с практика. Но когато едно десетгодишно хлапе през 90% от времето си общува в интернет на латиница, то буквално забравя да пише на правилен български на кирилица.
Нещо повече - то загубва интерес да усвоява и пише правилно родния си език. Просто като боб.
Трето: Преди време всички ние, синовете и дъщерите на юнашко племе и земя прекрасна, имахме солидно оправдание за употребата на латиница в нашето българоезично онлайн общуване - кирилицата не се поддържаше от компютри и сайтове. Сега нямаме.
Сега
единственото адекватно оправдание изглежда е мързелът.
Мързелът, който ни пречи да приложим една проста комбинация от две копчета на клавиатурата, за да преминем на кирилица, когато пишем на родния език.
Мързелът, който не ни позволява да свикнем с различното разположение на 3-4 букви по клавиатурата, в сравнение с латинските им еквиваленти (разбира се, ако използваме фонетична кирилица, което в много случаи е предпочитаният, а и далеч по-лесният и не отнемащ време вариант).
В крайна сметка кирилицата е създадена за нашия език и само и единствено с нея той може да бъде изразен в пълна степен в писмена форма.
Защо трябва да се търсят смешни заместители на звуци от българския език, за които нашата азбука разполага с точни шрифтови еквиваленти.
Но ето го и най-страшното "оправдание" - мързелът на духа, превзел за съжаление голяма част от така наречената българска нация и особено нейните млади представители.
Мързелът, който те убеждава, че няма никакъв смисъл да зачиташ езика и културата на своите деди. Езикът и културата, за които те са давали живота си. Езикът, с помощта на който самият ти си открил света и културата, сред която си израснал и чрез който изразяваш самия себе си пред света. Твоят език.
Мързелът да имаш елементарна ценностна система, който е толкова модерен днес.
Какво ме интересува мен всичко това ли? Интересува ме силно.
Интересува ме, защото, колкото и клиширано да звучи, това е бъдещето на България.
Младото (неграмотното) поколение.
Хората, които след време ще заемат ръководните постове в държавата. Интересува ви и вас. Защото вие живеете в същата тази държава, както и аз. И искате най-добото за себе си и за децата си.
Силно вярвам в това. Въпреки (или, може би, заради) моя бокононизъм. И ако нашите деца - нашето бъдеще - не уважават (и до голяма степен не познават) собствения си език и култура, то те не уважават самите себе си. Те не уважават и нас. Което, вярвам, автоматично свежда очакванията ни към тях и в останалите сфери от живота до критичния минимум.
Можем ли да променим нещо? Можем!
Не се оставяйте да ви убеждават в обратното! Най-малкото, което можем да направим е да даваме пример. Всеки ден. И по всякакъв начин. Както на децата си, така и на околните, без значение възраст и социално положение.
Колкото и да не е модерно в наши дни да си грамотен, особено сред подрастващите, грамотността и националните ценности на една нация са изключително подценяван, но изключително ценен капитал, който може да ни реабилитира пред Европа като качествената нация, която някога сме били и която по бокононистки претендираме да бъдем.
Къщата се гради от основите. Глобалното започва от регионалното.
И за да не бъдем вечната "Б" група на Европа и за да влезем с високо вдигнати глави в новия глобален свят, е нужно нещо съвсем просто - да заявим пред света:
"Ние сме българи! И сме горди с това!". И не само да го кажем, но и да го докажем. Да докажем, че българинът е достоен член на европейското семесйтво, което му дължи толкова много. Като една от азбуките си например.
Аз съм бокононист. Но - честна дума - не искам да бъда. Не искам да ми се налага да бъда, не искам да живея с щастливи лъжи. Не и по отношение на собствената ми страна, която обичам. Нашият свят е в нашите ръце. Нека там и да си остане.
Аз Буки Веди Глаголи Добро Ест Жичье!
Аз зная буквите и животът е добър! Аз съм българин и се гордея!
------------------------------------------------------------------
* Бокононизмът е измислена религия, която изповядват повечето жители на измислената държава Сан Лоренцо, за която се разказва в книгата на Кърт Вонегът "Котешка люлка".
Последвайте ни
