10

България е на първо място в Европа по използване на амфетамини от ученици, каза д-р Георги Василев от Българския институт по зависимости, цитирайки международно изследване за употребата на алкохол, цигари и наркотици.

Най-масовият наркотик у нас се оказва марихуаната, следвана от синтетични стимуланти като амфетамини и екстази.

Българите с наркотична зависимост са над 300 хил., показват последните данни на Българската асоциация за метадоново лечение и Българския институт по зависимости. Близо 85% от регистрираните са на възраст между 15 и 34 години.

Голяма част от обществото

не възприема наркозависимите като болни, а като престъпници,

каза Юлия Георгиева, координатор "Застъпнически дейности" във фондация "Инициатива за здраве".

"Това преследване създава стигма към тези хора. Това е един невероятен лукс, който в крайна сметка плащаме ние като данъкоплатци", добави Георгиева. Според нейна информация в момента в затворите има около 2000 души, употребяващи наркотици. Това не са големи наркодилъри, голяма част от тези хора са вкарани в затвора "за две цигари", допълни тя. Тяхната месечна издръжка е около 500 лв., а лечението на наркозависимите възлиза на около 200 лв. месечно, поясни координаторът на "Инициатива за здраве".

За сравнение около 2500 са включени в програми за лечение, финансирани от държавата.

Георгиева представи и данни от анкета на "Инициатива за здраве", изследваща обществената нагласа към лишените от свобода заради престъпления, свързани с наркотици. 79,4% от анкетираните определят наркозависимите като хора, които се нуждаят от терапия. Само 2,3% от анкетираните смятат, че те са престъпници, а 82,7% смятат, че наркозависимите, извършили леки престъпления, трябва да получат лечение.

Въз основа на данните Георгиева направи извода, че обществото е готово да подкрепи ефективните политики. "Според нас

декриминализацията на притежаването на малки дози за лична употреба е наложително",

посочи Георгиева.

Като друга положителна тенденция в отношението на гражданите спрямо наркозависимите тя определи намаляването на стигмата спрямо тях. "Съществуващата практика в България предполага криминализиране, дискриминация и излизане на наркозависимите от обществото". Това заяви Рада Наследникова-Райчева, директор на програма за рехабилитация на зависими.

Затворите са места за наказаните, те невинаги водят до положителна промяна. Там често се създават рискове от развиване на зависимост, а не лекуване, допълни тя. Според Райчева класификацията на наркотиците в България е неадекватна спрямо реалните рискове от веществата. Не съществува и система за лечение и рехабилитация в общността.

Трябва да се определят количества за лична употреба, за които да не се носи наказателна отговорност, заяви Райчева. Според нея законодателните промени, отнасящи се до престъпленията, свързани с наркотици, трябва да се извършат след сериозни дискусии в обществото. Нужно е и засилване на участието на независими експерти в създаването на политика спрямо наркозависимите, допълни Райчева.