Има причини да се смята, че в Перперикон открихме едно от най-големите средновековни съкровища, намерени някога в България, заяви ръководителят на експедицията в древния град проф. Николай Овчаров, цитиран от БГНЕС.
Според Овчаров съкровището най-вероятно е било свързано с духовенството. Открито е в част на града, където са живели много духовници.
"Имаме преки данни за богатството на епископите. Става въпрос за монетно съкровище от близо 50 златни монети, а колко сребърни - никой не може да каже", обяснява професорът.
По средновековните мерки това е огромно съкровище,
поясни Овчаров, според когото находката е един от гвоздеите на археологическо лято 2012.
Вървим по дирите на едни полулегенди, полуистини - че на това място преди 20 години е открито едно голямо златно съкровище, продължи археологът.
"За това съкровище аз знам доста отдавна, полицията също знае, това се случи през 90-те години, когато България беше разграден двор и всеки копаеше навсякъде.
На 35-40 см от повърхността попаднахме на концентрация на златни и сребърни монети. Не съм казал, че сме изчерпали съкровището напълно, работата ни продължава", заяви археологът.
Намерените до момента общо 11 златни монети - перпери, са от XIV в.
Десет от тях са сечени от императорите Андроник Втори и Андроник Трети Палеолог, а единадесетата - от императорите Андроник Втори и Михаил Девети през 1327-30 година.
Проф. Овчаров обясни, че византийската перпера, създадена в началото на XI в., първоначално е с тегло 4,4 грама и е от 21-22-каратово злато, но с инфлационните процеси губи доста от своето съдържание.
Откритите при разкопките монети са около 14-16 карата и грамаж от 3,7 до 4,4 гр.
Шестте сребърните монети представляват венециански грошове, сечени са в края на XIII в., но са изрязани инфлационно в средата на XIV в. Били са доста използвани на Балканите през XIV в.
Интересни са изследванията около заравянето на монетите, които насочват учените към средата на XIV в. и османските нашествия по това време в региона.
"Голямата изненада беше, че
съкровището е разпиляно на площ с близо 2 м диаметър
Все едно някой е пръснал монетите", каза още Овчаров. Впоследствие се оказва, че съкровището се намира в помийна яма, поясни той.
"Там се копае изключително бавно, само на ръка, имаме обков от много красива икона... Може да се окаже съкровищница тази помийна яма", продължи Овчаров.
Обикновено съкровищата се полагат в глинено гърне или друг подобен съд. Според археолозите сега намерените монети най-вероятно са били в кесия, която с годините се е разградила.
Монетите са открити в средния град, малко преди Цитаделата - в частта, за която се предполага, че е резиденцията на епископите на Перперикон, за чието богатство съществуват вече сведения.
Археологът спомена и за предстоящото отваряне на две гробници, за които се предполага, че са на епископи. Овчаров отказа да коментира къде точно ще бъде изложено съкровището, но спомена, че Регионалният исторически музей в Кърджали ще е сред тях.
Според него сезонът на Перперикон върви много добре, няма отлив на туристи, както беше през минали години.Професор Овчаров разказа и за състоянието на града по времето, от което е датирано съкровището.
През XII-XIV в. градът става особено важен и за България, и за Византия,
а само на 3 км има златни мини.
Именно поради тази причина започват войни между двете страни за контрол над града. След като преминава татарското нашествие, се стига до прочутата война за Перперикон през 1342 г., а през 1354 г. започва и нашествието на османците на Балканския полуостров.
Перперикон е един от малкото градове, които са успели да се противопоставят на османската обсада.
"Последен в града остава замъкът, който дълго време се съпротивлява сам, най-накрая обаче османците проникват в крепостта. Открити са вериги, които идеално съвпадат с документите за роби от Перперикон, продадени на остров Крит", казва професорът.
В края на септември ще може да се види цялата укрепителна система на акропола на Перперикон от нейния първи строителен период - втората половина на III в.
