С лужебният министър на здравеопазването Мирослав Ненков съобщи днес на пресконференция, че е разпоредено на болниците в София да отпадне системата за райониране и пострадал пациент, тежко болен пациент, да бъде закаран с линейката в най-близката болница, която има техническа възможност да му окаже помощ.
Това важи и за инвазивните кардиологии, добави министърът.
Той съобщи, че има връзка между Центъра за спешна медицинска помощ и болниците, и те му предоставят информации къде и какви свободни легла имат за пациенти.
"Това ще помогне пациентът в линейката да не бъде возен напред-назад в София, както се е случвало", коментира Мирослав Ненков.
Той съобщи, че има връзка между Центъра за спешна медицинска помощ и болниците, и те му предоставят информации къде и какви свободни легла имат за пациенти. "Това ще помогне пациентът в линейката да не бъде возен напред-назад в София, както се е случвало", коментира Ненков.
По думите му има уговорка с Александровска болница, където е базирана катедрата по спешна медицина, починалите хора на улицата да не бъдат транспортирани от автомобилите на Бърза помощ и тази функция да се поеме от Александровска болница.
Ненков съобщи, че сега отново
директор на Центъра за спешна медицинска помощ в София е д-р Георги Гелев,
тъй като той вече не е в болнични. "При предишния управител на центъра д-р Александър Златанов, който заместваше д-р Гелев, е изготвена заповед за преминаване на седемчасов работен ден на лекарите от Спешна помощ в София", каза служебният министър на здравеопазването. Той отбеляза, че другите спешни центрове в страната работят по седем часа, но е раздвоен, защото в началото на спешните лекари в София малко може да им се увеличи доходът, но според него, с изчерпване на фонда "Работна заплата", може и да не могат да получават това увеличение.
Няколко поръчки за "огромни суми" са били пуснати в последните дни на кабинета "Орешарски" от бившия здравен министър Таня Андреева, но в документите има много технически неизправности и затова са спрени, съобщи Ненков. Става въпрос за проекти за близо 30 млн. лв.
Най-голямата поръчка е за около 12 млн. лева и е за т.нар. електронно здравеопазване. Министърът посочи, че за поръчаната електронна система се предвижда тя да може да се ползва от 1000 компютъра, при положение, че само личните лекари са 5000, а отделно към нея трябва да се свържат всички аптеки, болници и регионални здравни служби. Не е предвидено и да се интегрират сега съществуващите системи в здравеопазването.
