В интервю за Веселин Стойнев от в. "Труд" председателят на Центъра за либерални стратегии отбелязва, че в един толкова критичен момент Пламен Орешарски, човекът с най-високо доверие в лагера на управляващите, не каза нищо и не направи нищо. Той нито се обърна към нацията, нито защити действията на полицията, нито предприе каквото и да било действие, което да успокои хората или да предложи някакво решение. Той остана големият отсъстващ.
Кризата пред парламента не можеше да не се случи, защото стратегията на властта "да изтощава" протеста, да не чува и не вижда хората на площада, да твърди непрестанно, че протестиращите са някакви дебилни кукли на конци естествено доведе до радикализация и до сблъсъците от нощта срещу сряда, казва авторитетният анализатор, който в момента работи във виенския Институт за науките за човека.
Кръстев напомня, че в страната има тотална криза на доверие към политическата класа и държавните институции, правителството не може да управлява, а в рамките на този парламент не може да бъде излъчено друго правителство, което се ползва с обществена легитимност.
За Кръстев големият въпрос не е дали ще има предсрочни избори (всички знаят, че ще има), не е кога ще бъдат предсрочните избори. Големият въпрос е как е възможно след едни предсрочни избори да имаме парламент, който няма да е обкръжен от тези или други протестиращи, как е възможно да бъде избрано правителство, което ще може да взема нужни, но непопулярни решения.
Анализаторът напомня, че БСП и ДПС сами или поотделно са били в управлението през 15 от последните 23 години и естествено не могат да се държат като пешеходци, които просто преминават покрай мястото на инцидента.
За партиите, които съставят това правителство, са гласували около 20% от гражданите, които имат право на глас, и този процент е много по-нисък за хората в активна възраст и в големите градове."Следователно правителството на Орешарски имаше право да управлява само ако успее да разшири политическата си подкрепа. Но правителството не се и опита да направи това" казва Иван Кръстев.
И добавя, че правителството на Орешарски е нелегитимно за хората, гласували за ГЕРБ, защото тяхната партия спечели най-много гласове на изборите, а партиите от правителствената коалиция като че ли не забелязват този факт.
За хората, които не са гласували за ГЕРБ и не приемат модела ГЕРБ (а това са мнозинството от хората на протеста), правителството на Орешарски не е легитимно, защото моделът БСП-ДПС не е алтернатива на модела ГЕРБ, а просто негово допълнено и преработено издание.
Кръстев смята, че е възможно, макар и много малко вероятно, правителството да преживее сегашната криза. Но дори ако остане на власт, то не може да управлява.
Ако в рамките на една бюджетна година е възможно да обещаваш и по-високи цени на въглищата, и по-ниски цени на тока, то в средносрочен план липсата на стратегически решения ще доведе до икономическа и социална катастрофа и Пламен Орешарски прекрасно знае това, подчертава Кръстев.
Той е убееден, че заемът от един милиард, който правителството иска с актуализацията на бюджета, е "заем политическа нелегитимност": той трябва на правителството, за да си купи временна подкрепа, а не за да даде тласък за икономически растеж.
Като друга причина, която прави нищожни шансовете на правителството да може да управлява, Иван Кръстев сочи взривоопасните отношения вътре в управляващата коалиция.
Той смята, че с решението "Пеевски" Станишев е предал интересите на собствените си привърженици.
Но най-големият проблем на БСП е, че във време, когато навсякъде в Европа младото поколение се движи наляво, тази партия загуби още едно идващо поколение. Защото младите хора, които бяха на улиците на София през последните четиридесет дни, едва ли някога ще гласуват за БСП.
За Иван Кръстев изборите са пътят към решението, те не са решението, казва Кръстев. И подчертава, че много се лъжат тези, които са убедени, че изборите непременно значат поражение за БСП и ДПС.
Лъже се и някой, ккойто мисли, че изборите автоматично връщат ГЕРБ на власт.
Силата, но и слабостта на протеста, е, че той не излъчва лидери и не акушира раждането на политически партии. Протестиращите са въоръжени със своето недоверие към всяко правителство и всяка власт и това е тяхната сила, но същото това недоверие прави трудно изграждането на политическа алтернатива. Това най-ярко се вижда в дилемите, пред които е изправен Реформаторският блок, посочва Кръстев.
А според него този блок е естественото политическо представителство на протеста. За разлика от безплодните опити за обединение на дясното, тази нова платформа е по-отворена и с повече енергия, но оттук започват проблемите.
"Това, което виждаме на улицата, още не е новото мнозинство в България. И затова партиите от Реформаторския блок ще трябва първо да отговорят на въпроса дали искат да са политическа сила, която има амбицията да участва в управлението, или искат да са опозиция на всяко правителство", казва Иван Кръстев.
Той вижда изходът от политическата криза първо в незабавно съгласие на политическите партии за предсрочни парламентарни избори. Президентът трябва да им помогне, като декларира, че ще консултира служебното правителство с политическите партии и така ще намали страховете им.
Изборите не трябва да са непременно утре, но не могат да бъдат по-късно от вдругиден.
Изборите трябва да се проведат така, че независимо от това кой печели и кой ще състави следващото правителство, новото правителство да има мандат да управлява. А това значи, че е нужна промяна на избирателния закон, но не защото има избирателен закон, който може да ни предпази от лоши политици и лоши политики, а защото една голяма част от обществото вярва, че политиците не позволяват такава промяна, за да запазят монопола си върху властта.
Важно за появата на легитимно правителство е промяна на тона, с който говорят основните партии. Но и на начина, по който всички ние говорим за партиите, казва Иван Кръстев.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Цялото интервю на Иван Кръстев с Веселин Стойнев от в. "Труд" можете да прочетете в trud.bg
