Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. в София. Завършил гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свирил е в джазови формации, работил като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. В периода 1980-1987 г. е редактор в „София прес" -- в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини".
От 1987 г. става редактор в Студията за игрални филми "Бояна". В началото на 90-те години живее в Париж.
Като литератор Пасков дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Публикува разкази и новели в литературните периодични издания.
През 1987 г. прави сензация с повестта "Балада за Георг Хених", която е едно от най-значимите произведения на съвременната българска литература. Разказва се за реална личност - чешкия лютиер Георг Хених, живял в София, където прекарва в самота и бедност последните си дни. Това е книга за творчеството, за достойнството и красотата, за волята и усилието те да бъдат отстоявани в обкръжаващия свят на духовна нищета.
Романът е преведен на всички европейски езици, печели много български и европейски награди. През 1990 г. режисьорът Дочо Боджаков прави много успешна екранизация под заглавието „Ти, който си на небето..." с чешкия актьор Йозеф Кронер и 9-годишния Боян Ковачев в централните роли.
Основна тема в творчеството на Пасков е проблемът за духовното оцеляване сред бедността и бруталната агресия на социалната действителността, за съхранението на творческото начало като възможност за етична и естетическа сьпротива. В прозата му се преплитат различни културни пластове. Композицията нерядко е подчинена на законите на музиката, езикът е силно експресивен.
Пасков е автор и на книгите „Невръстни убийства" (1986), „Ций Кук" (1991), „Германия - мръсна приказка" (1992), „Алилуя" (Събрани произведения, 2001), „Аутопсия на една любов" (2005), „Гледната точка на Гоген" (2008).
По негови сценарии са заснети филмите „Ти, който си на небето", „Индиански игри", „Пльонтек", „Духове".
На два пъти е назначаван за директор на Българския културен институт в Берлин (1995-1998 и 2002), и двата пъти напуска след грозни скандали, които са предизвикани от негови противници, но които и той сам провокира.
През последните години заемаше поста съветник по културните въпроси в българското посолство в Швейцария.
Литературният критик Амелия Личева пише: „Виктор Пасков е едно от най-провокативните имена в съвременната българска литература. Всички харесват "Балада за Георг Хених", но другите му книги са противоречиво оценявани - за някои са събитие, за други - отстъпление от "Баладата".
И като добавим и непрекъснатите дебати (литературни, културни), в които Пасков влиза, острите оценки, които дава на част от младите писатели, резкият му тон по отношение на новите поколения, опиянението, с което говори за "градската" и "селската" литература, служейки си и с имена, няма как скандалите да не го съпътстват.
Едно нещо обаче не се подлага на съмнение - фактът, че той е един от най-добрите съвременни български писатели, които има защо да бъдат превеждани навън, но и които имат какво да кажат вътре, в страната си.
Защото подемат сюжетите на съвремието, владеят увлекателното разказване, имат език, стил, замах, не се боят да експериментират с думите, да напрягат представите ни за възпитано, прилично, естетическо... И защото задават въпроси".
В интервю преди няколко години Виктор Пасков признава: "Човек е принуден да жертва много неща, да направи известни компромиси, свързан с вътрешния му свят и света наоколо. По-страшно е обаче, когато човек не може да се адаптира в собствената си страна и предпочита да приеме действителността на друга.
Всички знаем какво кара младите да напуснат България. Ето - сега на върха на политиката е пълно с техни представители, които сами идват от чужбина и са длъжни да измислят начин да предотвратят този процес. В този смисъл те вече са коректив на дъртите муцуни, които забъркаха противния гювеч.
Въпреки това аз мисля, че няма нищо лошо един млад човек да поживее в друга страна. Това само ще му помогне да се отърве от някои илюзии и да изгради характер..."
Последвайте ни
