Ще бъде поставено началото на процедура за изграждане на тунел през Стара планина в участъка Габрово-Шипка от път Е-85.
Това е съобщил министър-председателят Сергей Станишев в писмен отговор на въпрос на народния представител Лъчезар Тошев от ОДС. Отговорът беше предоставен на медиите днес.
Предстои публикуването на покана за заявяване на интерес за концесия за строителство и експлоатация на тунела. Компаниите, отговорили на поканата, ще получат документация по проекта и покана за участие в информационна среща, която Националната агенция "Пътна инфраструктура" планира да направи в началото на юни в София и която ще бъде домакинствана от правителството.
Този форум ще даде възможност на заинтересованите страни да се запознаят с напредъка на проекта, с етапите на процедурата за избор на концесионер и с услугите, които трябва да бъдат предложени, обяснява в отговора си Станишев.
Предвижда се Националната агенция "Пътна инфраструктура" да вземе съответните решения през 2009-2010 г.
Страната ни е поела ангажимент да изгради участъка "Габрово-Шипка" - част от Паневропейския коридор номер 9, до 2014 г., без да са предвидени средства за изграждането му в действащите в периода 2007-2013 г. оперативни програми на ЕС.
Затова правителството разглеждало възможността да възложи изграждането и експлоатацията на тунела и прилежащата пътна инфраструктура на концесия, се казва в отговора на министър-председателя.
Поканата за заявяване на интерес за концесия на тунела ще бъде оповестена чрез сайта на Националната агенция "Пътна инфраструктура", националните медии, официалния вестник на Европейския съюз, "Financial times", търговските представителства.
В зависимост от анализа на резултатите от заявения интерес от потенциални инвеститори, допълнителните разработки и проучвания по проекта, правителството не изключва възможността "Тунел Шипка" да се изгради от държавата, като в този случай
графикът се запазва.
Най-късно през второто полугодие на тази година и през първото полугодие на следващата трябва да се извърши подготовка и осъществяване на тръжна процедура за
възлагане на обществена поръчка за изграждането на тунела, като необходимите бюджетни средства за строителството бъдат планирани от 2011 г. най-късно, посочва министър-председателят.
Преди две седмици чешката строителна компания "Метростаф" обяви интереса си към строителството на тунела.
Роберт Достал, директор на международния отдел на "Метростаф", обясни, че проектът може да бъде реализиран чрез експортно финансиране - инструмент, чрез който правителството на Чехската република подпомага фирмени проекти в чужбина при добри условия за инвеститора.
Чехите можели да построят 3-километровия тунел под Шипка за 4 години, а изплащането на необходимите 200 млн. евро, отпуснати от банка, да стане в срок от 10 години след влизането на съоръжението в експлоатация.
Идеята за строежа на тунела е отпреди над 110 години. На 16 март 1897 г. габровската общинска управа обсъжда идеята и въпросът се разглежда в Народното събрание. През декември 1897 г. Народното събрание единодушно одобрява проекта за прокарване на тунел под Шипка - тогава железопътен.
С Решение на Министерския съвет от 22 април 1991 г. за няколко обекта с общонационално значение се приема да се проведат търгове с международно участие. В тогавашното Главно управление на пътищата (ГУП) на 12 юни 1992 г. се приема окончателен вариант на трасето.
През 1992 г. по инициатива на община Габрово се обединяват усилията на Русе, Велико Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Хасково и Кърджали за ускоряване на проекта.
През 1994 г. е проведен международен търг за строителство, в който участват български фирми и дружества от Франция, Швейцария, Австрия, Гърция и Турция. Търгът се проваля, а премиерът Жан Виденов заявява, че "строителството на тунел под Шипка не стои на дневен ред".
На 5 февруари 2002 г. областните управители на областите, през които преминава транспортен коридор №9 - Русе, Велико Търново, Габрово, Стара Загора, Хасково и Кърджали, подписват споразумение за асоцииране в подкрепа на проекта за изграждане на тунел Шипка.
Проектът е един от седемте, включени и в "Националния план за регионално развитие на Република България за периода 2000 - 2006 г.", но нищо не се случва и до днес.
