Всеки желаещ може да види какъв е броят на новородените бебета общо в цялата страна и във всяка отделна област.
До 11 ч. на 10 януари у нас са регистрирани 1349 раждания, като най-много от тях - в София-град - 325, областите Пловдив - 150, и Варна - 92.
Актуалният им брой в момента може да бъде видян на този адрес.
Електронният регистър беше създаден от МЗ в края на миналата година и заработи официално от 1 януари тази година.
На практика в първите дни след Нова година стана ясно, че само две болници са въвели в него данни за новородените, родилките и подробности за ражданията.
Данните трябва се въвеждат най-късно 24 часа след раждането от специално оторизирано медицинско лице.
От МЗ тогава обясниха, че няма причина регистърът да не работи, тъй като през последните два месеца на миналата година е бил тестван в няколко лечебни заведения, а преди празниците всички болници с акушер-гинекологични отделения в България са получили нужния софтуер, електронни сертификати за работа в системата и електронни подписи.
В "Майчин дом" (сред пилотните болници) имаме известен технически проблем,
защото сградата е голяма, ражданията са повече на брой, а родилката може да е на различен етаж от новороденото, т.е. събирането на данните изисква съответната организация, призна преди дни изпълнителния директор на болницата проф. Виктор Златков в интервю за агенция "Фокус".
Формално това може да се извършва от всички лекари, но поне в началото при създаване на стереотипи, съм го възложил на екипа на "Родилна зала" и те правят съответното усилие да съберат коректно всички данни, обясни той.
По думите му "всяка една нова дейност натоварва допълнително, а всяка промяна на стереотипите води до някакво напрежение".
"Друг плюс в бъдеще би била интегрираната болнична система, при която единното въвеждане на данни ще създаде възможност за намаляване на бюрокрацията, а това би мотивирало персонала да работи с подобна регистрация, защото в момента имаме седем вида документи, които се попълват за едно раждане.
Някои хора смятат, че регистъра ще се попълва в реално време
по време на раждането. Трябва да се разбере, че това е невъзможно. При нас работата е много динамична, често се застъпват едно или две раждания, някои могат да бъдат и по-тежки.
Затова 14-дневният срок за въвеждане на данните, който е даден, е необходим, за да може в по-спокойна обстановка да се организира внасянето им без излишно суетене, бързане или риск от допускане на грешки".
По думите на лекаря минусите на електронния регистър са свързани с това, че технологията изисква време за напасване.
Представители на болницата и работещи с регистъра са набелязали част от проблемите и са се срещнали със софтуерния екип по поддръжката на системата, като са дали предложения, които са били приети.
Според проф. Златков е грешна представата, че електронният регистър на ражданията е насочен към обществото и пациентите. "Той е затворена система и информацията е предназначена за МЗ, което чрез него ще осъществи своя контрол".
Целта е чрез него да се повиши контролът над лечебните заведения
и да се осигури максимална сигурност и качество за пациентите в тях, припомнят и от ведомството.
В регистъра всяка болница с АГ-отделение трябва да подава информация за ражданията до три дни след извършването им.
Вписването се осъществява от оторизиран специалист, който носи персонална отговорност за достоверността на данните и влиза в системата с електронен подпис, осигурен от съответната болница.
В регистъра се подава информация за мястото, датата и часа на раждането, данни за майката и за детето - пол, килограми, състояние, ръст, както и как е протекло самото раждане.
Попълва се и кой лекар е водил раждането, дали бременността е "ин витро" и дали майката се отказва от детето си.
Източник: БТА, агенция "Фокус"
Последвайте ни
