Предварителните данни за броя на ражданията през 2011 г. показват нов спад на родените бебета спрямо 2010 г., което ще доведе до намаляване на раждаемостта до нивото от 2004 г.
Това съобщи Магдалена Костова - началник на отдел "Демографска статистика" в Националния статистически институт (НСИ), на пресконференция.
Очакванията са новородените да бъдат с около 5000 по-малко спрямо 2010 г., когато са регистрирани 75 513 живородени деца, които пък са били с около 5 хил. по-малко спрямо предходната 2009 г.
Според данните най-висока е била раждаемостта в Сливен, София и Варна, а най-ниска - в Кюстендил и Видин.
Намалява относителният дял на ражданията от жени на възраст 20-29 години. Увеличава се делът на децата, родени от жени във възрастовата група 30-39 год.
Според данните на НСИ
след 1950 г. започва трайно намаляване в броя на ражданията,
като тогава коефициентът на раждаемостта е бил 25,2 промила, най-ниското му равнище е достигнато през 1997 г. - 7,7 на 1000 души.
Постепенно увеличаване на броя на живородените деца започва едва през 2003 г. и от 2007 г. тя се установява на нива около 10 промила, т.е. само за половин век тя намалява повече от два пъти.
Към 1 февруари тази година една българка е родила средно 1,4 деца, през 1975 г. този показател е бил 2,1 деца. 42,6% от българките, които са майки, имат по две деца, а 24,7% по едно. Една четвърт от жените във възрастовата група 30 – 34 години и 16,1% от жените на възраст 35 – 39 години не раждат деца, показват данните на НСИ.
През 2010 г. са починали 708 деца на възраст до 1 година, т.е. с 21 по-малко от предходната 2009 г.
Детска смъртност у нас е по-висока от тази в ЕС, макар за последните 4 години тя да е най-ниска. В повечето европейски страни детската смъртност е под 7 промила, докато у нас за 2010 г. тя е 9,4 промила. Само в Румъния този показател е по-висок, отколкото в България – 10,1 промила.
Магдалена Костова отбеляза, че нараства броят на извънбрачните раждания, както и на многоплодните раждания.
През последните пет години
раждаемостта в България е близка до средната за европейските страни
С по-ниска раждаемост са Германия, Латвия, Унгария, Италия, Австрия - под 10%. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия - 16.5 на сто, във Франция и Великобритания - 13 на сто.
Резултатите от проучване между 1200 бъдещи и настоящи майки, сочат, че независимо от проблемите в здравната система у нас, 47% от тях са доволни от медицинските грижи, които са им предоставени по време на бременността. Неудовлетворени са 17% от анкетираните.
При избора на болница за раждане, освен професионализмът на лекари и акушерки, според участниците в анкетата, най-важно е доброто отношение на медицинския екип (посочен от 52 процента), което изпреварва критерий като материално-техническата база, за който са гласували 31 на сто от жените.
На трето място - 17 на сто, сред най-важните фактори при избора на родилна клиника е възможността раждането да протече максимално естествено, без излишни медицински интервенции.
На въпроса кое е най-доброто място за раждане, 71% от анкетираните са на мнение, че това е българската болница. 25 на сто обаче категорично биха избрали да родят в болница в чужбина. За 5 процента пък най-подходящото място за раждане е у дома.
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
