Той е автор на монографията "Известният непознат" - Иван Стоянович-Аджелето (1862-1947), която снощи беше представена в Музея на съобщенията в София. Иван Стоянович-Аджелето е практическият създател на модерните български комуникации - пощи, телеграфи, телефони, радиотелеграфи.
Прякора "Аджеле" (от турски acele - нервозен, припрян, нетърпелив) получава по съединистко време от своите другари заради характера и поведението си.
"Историята трябва да се пише по-четивно и не с кух патос. Намирам много препратки към съвременна България, включително и онова, с което той си отива. Не съм знаел много неща за него, въпреки че съм историк", каза Петър Стоянович. За него е много приятна държавническата умереност, когато трябва да наложиш тезата си. Това е нещо, което трябва да се пренесе през годините, както и отказът от партийна партизанщина, каза правнукът.
Книгата е разказ за човек, израснал в един дом и се учил при Петко Славейков, с когото 15-годишен избягал от запалената от башибозука Стара Загора.
На 19 бил изгонен от Княжеството от руснаците и консерваторите - превратаджии и станал редактор на либералния темел "Независимост" - вестника на Славейков и Петко Каравелов в Пловдив.
На 23 години, заедно със Захари Стоянов, направил Съединението и пръв го съобщил по телеграфа.
На 24 години в Търново, по време на Третото Велико Народно събрание, създава първата българска осведомителна телеграфна агенция "Трапезица", предвестник на създадената 12 години по-късно БТА.
На 25 бил обявен за противник на Стамболовия режим, защото не приел от политически съображения да се прощават предателството и помиярството. Няколко години бил интерниран, активен журналист, а после - сред ръководителите на съединената опозиция срещу режима.
После бил извикан от княз Александър да ръководи военните съобщения в Главната квартира в Сливница.
На 69 години бил личен пратеник на цар Борис на юбилейните тържества по повод 70-годишнината на цар Фердинанд в Унгария, натоварен да потвърди невъзможността на абдикиралия да посети отново България.
На 82 години преживял комунистическия преврат, пребиването на сина си в Дирекцията на народната милиция и съденето му от т.нар. Народен съд.
Напълно наясно с мрачните перспективи пред държавата, той демонстративно изгорил голяма част от мемоарите си, описващи строителството на съвременна България. На 84 години част от къщата му на бул. "Патрирах Евтимий" била заета от представителя на НКВД за резиденция.
На 85 години отказал лечение в болница. Издъхвайки оставил послание към близките си: "В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова - отивайки си от този свят - ви жаля".
Тези негови думи повтори и неговият правнук Петър Стоянович при премиерата на книгата си.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
