З а последните десет години и преди период на криза, и в криза двустайното жилище остава най-предпочитано за българина като разпределение, възможност за покупка и управление на имота, коментира пред БТА гл.ас. д-р Иво Костов от катедра „Икономика и управление на строителството“ във Варненския икономически университет.
Подобни домове традиционно са обзаведени с нискобюджетни мебели, най-често са без библиотеки,
но без лишения от удобства, показват наблюдения на изпълнителния директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост Елица Ненчева.
Трайният интерес на българина към малките жилища е и заради това, че поддръжката му изисква по-ниски разходи, а когато купува подобен имот с инвестиционна цел, той добре си прави сметка, че малките жилища се отдават под наем по-лесно, коментира д-р Костов.
Предвид социалната и икономическата обстановка в страната за последните десет години масовият клиент избира функционалните нискобюджетни мебели, което е в унисон и с тенденцията да се търсят предимно двустайни жилища, посочва Ненчева.
През последните години в новото строителство трайно се наложи под двустаен апартамент да се разбира дневна с кухненска част и спално помещение.
Търсят се предимно по-малки кухни,
библиотеката е част от обзавеждането, която липсва в повечето домове, въпреки че напоследък има доста кампании за популяризиране на четенето и производителите на мебели се надяват с това да се върне и интересът към този вълшебен шкаф.
По думите на Ненчева стандартната мебелировка преди 1989 г. от типа – в хола секция до тавана, отстъпва на модерните като визия и материали мебели. Въпреки ниския бюджет, който българинът е склонен да отдели за мебели, той не се отказва от меката мебел и спалнята, макар и под формата на разтегаем диван. Не се отказваме и от това да обзаведем детска стая, дори и в двустайно жилище, като за целта се купуват предимно легла тип сандвич или двуетажни.
Независимо от това, че пространствата на новите жилища са по-малки, българинът се опитва да вложи повече иновационни решения, коментира Ненчева. Използват се нови механизми и материали, които правят продукта доста по-гъвкав за употреба.
Около 42% от жилищата във въведените в експлоатация новопостроени сгради за последните десет години са двустайни,
посочва д-р Костов. Следват тристайните – около 32%, едностайните - около 12 %, четиристайните – 8%, и 5-стайните и с 6 и повече стаи – съответно с по три процента.
По думите на Костов при едностайните апартаменти се забелязва, че след 2009 г. има драстичен спад на броя на въведените в експлоатация жилища.
Тенденцията се обръща през 2014 г., когато спрямо 2013 г. има ръст от над 47% на броя на въведените в експлоатация едностайни жилища. При двустайните, след спада през 2009 г., в периода 2012 - 2014 г. броят на въведените в експлоатация жилища се запазва почти еднакъв. При тристайните жилища тенденцията за спад след 2009 г. се запазва и за периода 2013-2014 г. При четиристайните жилища през 2014 г. спрямо 2013 г. има ръст с около 27%, докато при 5-стайните равнището на годишна база е постоянно за десетгодишния период – средно около 400 жилища, при 6-стайните и повече - около 350.
