Лекари: Цигарите са бич за цялото тяло

Р�ъ �ът на белия дроб се диагностицира късно и затова смъртността от това заболяване е изключително висока, като само около 10% от пациентите могат да бъдат оперирани.

Това припомни на пресконференция в БТА доц. Даниела Петрова от Българското дружество по белодробни болести (БДББ).

На нея бе обявено началото на кампания против тютюнопушенето и намаляването на рисковите фактори, водещи до рак на белия дроб.

Инициативата под мотото "Аз не искам", която ще продължи до края на годината, е на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), а нейно лице е певицата Нели Петкова (NellyPetkova.com) от предаването " Шоуто на Слави".

Експертите са категорични, че цигарите са основният и най-важен рисков фактор за отключване на злокачествените образувания в клетките на бронхите и за развитие на белодробен рак.

За това говори и статистиката: 90% от случаите на рака са при пушачи, докато при непушещите този процент е само 0,5%.

По данни на дружеството 18 хил. българи са със злокачествени заболявания на белия дроб, а около 3000-4000 души - на хранопровода, устната кухина, езика и ларинкса.

Само през 2009 г. новите случаи на белодробен рак са около 3800, от които 643 са жени. Установено е, че жените се разболяват при по-кратък пушачески стаж и при по-малка изложеност на тютюнев дим.

50% от заболелите са на възраст между 50 и 65 години,

като има тенденция този възрастов праг да пада. През последните години се увеличават случаите на болестта сред 30- до 39-годишните.

Броят на хората под 70 години, които умират от заболявания, свързани с вредния навик, са много повече от онези, които си отиват заради рак на гърдата, СПИН, катастрофи и зависимост от наркотици, обръщат внимание специалистите.

България е една от най-пушещите страни в Европа - около 50% от сънародниците ни са пушачи, като активните са между 3 и 3,5 млн. души.

В световен мащаб любителите на цигарите са около 1 млрд., а в Европа техният брой е близо 100 млн.

Около 40% от хората в обкръжението на пушачи също са засегнати от вредните фактори в издишвания тютюнев дим.

Средностатистически всяка цигара скъсява живота на пушача с около 11 минути. По данни от различни изследвания

пушачите живеят средно седем години по-малко

Тютюнопушенето води не само до рак на белия дроб, но е причина за минимум 30% от смъртността при всички видове рак - на ларинкса, устната кухина и хранопровода, на стомаха, пикочния мехур, бъбреците, панкреаса и острата миелоидна левкемия.

Вредният навик причинява и 80% от случаите на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, което възниква в хода и като резултат на хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете.

Обикновено болестта поразява възрастовата граница между 35 и 45 години, когато капацитетът на белия дроб загубва активната си функция. Според прогноза на Световната здравна организация през 2020 г. ХОББ ще бъде третата по смъртност болест в света.

Един от всеки три смъртни случая в света се дължи на сърдечно-съдови заболявания, а пушенето е един от най-големите фактори за тяхната поява. Те убиват над 600 хил. души годишно в развитите страни.

Цигарите карат сърцето да бие по-бързо, повишават кръвното налягане, увеличават риска от хипертония и стесняване на артериите и в крайна сметка причиняват инфаркти и инсулти, което при пушачите се случва 2,5 пъти по-често.

Пушенето намалява устойчивостта към бактериите,

които причиняват язва на стомаха, и влошава способността му да неутрализира киселината след хранене, което й позволява да разруши стомашната лигавица.

При пушачите е налице два до три пъти по-голяма вероятност да заболеят от псориазис - незаразно възпалително състояние на кожата, което се изразява в сърбящи и сълзящи червени обриви по цялото тяло.

С 40% по-висок е и рискът от катаракт (перде на очите) - помътняване на очната леща, което блокира светлината и може да доведе до ослепяване. Цигареният дим причинява катаракт по два начина - чрез дразнене на очите и чрез отделяне на химикали в белите дробове, които после през кръвообращението достигат до очите.

При пушачите вероятността да развият слухови увреждания до загуба на слуха е със 70% по-голяма. Димът покрива с плака стените на кръвоносните съдове, намалявайки по този начин потока от кръв към средното ухо. То е три пъти по-застрашено от инфекции, които могат да доведат до допълнителни усложнения, менингит и лицева парализа.

Тютюнът се намесва и в химията на устата, като създава зъбна плака и пожълтяване на зъбите и спомага за тяхното разрушаване.

Пушачите рискуват 1,5 пъти повече да загубят зъбите си

Въглеродният диоксид, основният отровен газ от автомобилния и цигарения дим, се свързва с кръвта много по-лесно, отколкото кислорода, като намалява капацитета на кръвта на активния пушач да пренася кислород с до 15 на сто.

В резултат плътността на костите на пушачите намалява, чупят се по-лесно и им трябва до 80% повече време да се излекуват.

Двойки, които пушат, е много по-вероятно да имат проблеми със зачеването. Плодовитостта на пушачките е намалена с около 30% спрямо жените, които не пушат, те забременяват по-трудно и често бременността и раждането при тях протичат с усложнения.

Спонтанните аборти се срещат два до три пъти по-често при майките с вредния навик. Това се отнася и за мъртвораждания, като причината е лишаване на плода от кислород и аномалии на плацентата, причинени от въглеродния диоксид и никотина в дима.

Цигарите по време на бременност увеличават риска от раждане на плод с ниско за възрастта си тегло и здравни проблеми в по-нататъшна възраст. Менопаузата на жените пушачки пък настъпва с около две-три години по-рано.

Тютюнът увеличава риска от еректилна дисфункция с 50 на сто

при мъжете в 30-те и 40-те години. То понижава концентрацията на женските полови хормони (естрогените), като измества баланса в посока към мъжките (андрогените), вследствие на което при мъжете опадването на косата се засилва.

Според медицинските данни само 7% от пушачите оставят навика без медицинска помощ, по собствена воля.

Най-ефикасната мярка за отказване на цигарите е драстично увеличаване на цената им, смятат специалистите. Според проучвания това би мотивирало 30% от пушачите.

Ако се добави законово ограничаване на тютюнопушенето и медицинска ангажираност за вредата от него, както и подкрепата на близките и обществото, тогава процентът на отказалите се може да достигне 50, смятат от дружеството.