От СЕ наблюдават корупцията и партийното финнсиране в България

О�а �анизацията "Група държави срещу корупцията" (Group of States against Corruption (GRECO) в рамките на Съвета на Европа публикува днес доклада си за България, в който се оценяват мерките за борба с корупцията.

В ГРЕКО, организация за наблюдение, създадена през 1999 г., членуват 47 европейски държави и САЩ.

В документа се подчертава спешната нужда от по-голяма последователност и по-ефективно прилагане на правилата за партийно финансиране и се посочва, че е желателно да бъдат направени правни подобрения в криминализирането на корупцията, съобщи пресслужбата на Съвета на Европа.

Докладът се съсредоточава върху

криминализирането на корупцията.

Отбелязва, че България полага забележими усилия за прилагане на ратифицираната от нея Наказателна конвенция относно корупцията и Допълнителния протокол към нея и за съгласуваност на правната рамка по инкриминирането.

Въпреки това се изтъква нуждата от ясно криминализиране на подкупите и търговията с влияние в различните случаи, при които облагодетелстваното лице е трета страна - независимо дали е физическо или юридическо лице.

В доклада се посочва също, че въпреки въведените през 2002 г. правни промени, на практика концепцията за неправомерно облагодетелстване се тълкува твърде тясно, разбирана като материална облага, която има различима пазарна стойност.

По темата

за прозрачността на партийното финансиране

докладът отбелязва, че със Закона за политическите партии от 2005 г. и с други нормативни актове България е въвела важни мерки за прозрачност и контрол на партийното финансиране и на предизборните кампании.

Казва се обаче, че са нужни подобрения, включително цялостно хармонизиране на законодателството с цел да се гарантира, че финансовите декларации на партиите и на кандидатите адекватно отразяват финансовата им дейност и са достъпни за обществеността.

Според доклада е необходимо Сметната палата, която има главната отговорност за контрола върху политическото финансиране, да получи допълнителна подкрепа, като се има предвид широкоразпространеното мнение, че финансовите декларации на партиите и на участниците в предизборни кампании в повечето случаи не отразяват действителните факти.

Докладът също така посочва, че от начина, по който се подготвят съответните закони, може да се предположи, че законодателството служи на политически цели.

Изтъква се например, че Законът за местните избори е бил променян 24 пъти след приемането му през 1995 г., като често тези промени са били правени твърде късно, за да могат напълно да се приложат в съответните предстоящи избори.