"В последния месец" в "общественото пространство" се "повдигна темата" за пълния член (намигане) и колко са грамотни учениците, пише Еленко Еленков (eenk.com).
Никому неизвестен портал (akademika.bg) откри, че 50% от абитуриентите били неграмотни. Методология на изследването не беше публикувана.
Ако се сещате - всяко лято вестниците изкарват заглавия с най-големите си шрифтове, че 50% от оценките по литература/история/математика са "2", без да припомнят, че всяка година е така.
Забавлявам се искрено. Малко ме е яд, че преди да стигне до вас, този текст е минал през коректорите на "Дневник", които са оправили правописа ми. С тяхна помощ излизам по-грамотен, отколкото всъщност съм.
Преди няколко години преподавах в СУ "Климент Охридски", имах студент, който не можеше да пише "грамотно", но администрираше десетки уеб сървъри. А това е сложна задача. Изисква познания по програмиране, файлови системи, интернет протоколи, мрежова сигурност, софтуер и хардуер; и да четеш постоянно нишови новини, за да оптимизираш работата си и да пазиш труда си от хакове.
Този човек за мен беше много грамотен. За обществените стандарти - не.
Преди 12 години в училище успехът и бъдещето ни зависеха от жанра "отговор на литературен въпрос", нямаше интернет и "темите" се преписваха от апокрифни "помагала", издадени от учители.
Преписващите и зубкащите наизуст тези помагала имаха 6. Аз не го правех и затова най-често имах 4. Успехът се сравняваше по това колко страници си написал, за да кажеш "какво е искал да каже авторът". Добрите докарваха 14. Аз - 4.
В гимназията никой не написа и едно есе, което не ми е помогнало на изказа. Беше ме яд на всичко това, но не знаех, че проблемът е в системата. А тя не се оспорваше.
Дефиниция за грамотен
Истината е, че грамотността от 50 години се мери с едни и същи мерки, а хората са, така да се каже, ъпгрейднали.
Преди 50 години от нито едно дете не се изискваше да упъти чужденци на улицата на английски, нито да инсталира уеб софтуер. А в наши дни повечето деца могат и двете. Без да имам изследване под ръка, смятам, че децата в наши дни са по-грамотни от всякога, защото не разчитат само на вехти учебници и немотивирани учители, а си доставят знания от интернет или ако щете - сериали и компютърни игри. Последните две са си актуални.
Дори аргументът с "ужасния език във форумите" не важи. Форумът не изисква книжовен език, за да се разбереш с другите, а да изпъкне6, 4е си наясно с жаргона. Да се оплакваш, че не разбираш младежите от форумите, е като да се оплакваш, че не разбираш бабите от Банско.
Както децата по форумите, така и бабите на седянката се разбират отлично. Този език им върши работа.Хората, които пращат есемес неграмотни ли са, или се съобразяват със средата?
В микроблог платформата Twitter.com е пълно с грамотни българи, но ако видите как се пише там, ще се хванете за главата. Средата го изисква.
Истинската задача по вдигането на грамотността
не е в това всички да знаят къде се слага "ът". Истинската задача e: а) да дефинираме какво значи "грамотен" днес и б) да трансформираме образователната система така, че да отговаря на нуждите на децата днес.
Начинът на формиране на оценки с "теми" в училищата е толкова изостанал, че сайтове като pomagalo.com позволяват срещу есемес от 2.40 с ДДС да си напишеш домашното, че и класното.
Само тестове могат да вкарат по-реална оценка. Така частните уроци (за които никой не плаща данъци) ще намалеят. Субективността на устния изпит ще отпадне. Имах учители, на които не съм бил симпатичен, и при тях винаги получавах по-ниски оценки. Предполагам и при вас е било така.
Изпитите в 12-и клас и кандидат-студентските сега са като проверките на КАТ. Полицаите не висят на местата, където са най-много инцидентите, а където има най-много нарушения. В 80% от случаите можеш да минеш с подкуп.
Така по пътищата има малко регистрирани нарушения, но България е на първо място по жертви в ЕС. Така децата излизат от училищата "грамотни", но всъщност не са. Други са грамотни, но нямат документ да го докажат.
Осъвременяване на учебната програма
Науките в българското образование не са равноправни. Математиката и литературата имат в пъти по-голяма тежест от всички останали като обем часове и дълбочина. Това е лошо наследство от соца.
Математиката е била важна през 60-те, когато България е трябвало да произвежда инженери и това е бил хитър ход. Днес точното в т.нар. точни науки е иззето от компютрите и част от математиката трябва да се замести от изучаване на компютърни науки, приложен софтуер или алгоритми.
Енциклопедичните знания скоро ще станат излишни, защото всеки ще има телефон с интернет и ще разполага с тях. Трябва да се учи логическото им свързване.
Литературата е силно застъпена, защото е имала пропагандна цел през 60-те. Днес от крайна пропаганда няма смисъл. Аз бих добавил повече съвременни автори, бих преместил литературата като огромна глава от часовете по история, за да върви с контекста.
Занятията по български бих кръстил "писане" и бих учил децата да се изразяват - ако не творчески, то поне ясно.
Дали ще променяме правописа е бял кахър. Компютърът ми вече ме спира да напиша "кон" с "у", но все още мога да изпусна "това е народът". Както и да е - всички ще ме разберат и без пълния член.
Правописът е серия правила, които се учат. Няма драма. Времето, което учениците прекарват в наизустяване на готови отговори на литературни въпроси, няма да им се върне.
Стандартите не са лошо нещо, но е хубаво да се променят, когато обществото се промени и има нови нужди. Английският не е имал реформа от XVI век, защото е най-големият, най-използван език и също толкова тромав.
Ние си имаме малък и гъвкав език, който може да следва обществото, което го ползва.
Най-ироничното от целия този спор с правописа е, че книжовността ще си остане само "на книга". Трябва да сме готови за следващия етап - електронното познание.
--------------------------------------
Още различни неща от автора - eenk.com
