Днес, на 22 септември, България празнува 103 години от своята Независимост.
Цялата история на една от най-старите държави в Европа - България, е белязана от борбата за Независимост, разказват историците.
От приемането на християнството при Борис Първи, през разцвета на писмеността при Симеон Велики и стремежът на цар Калоян да бъде равен на другите владетели, водейки умела дипломация между Рим и Византия.
И след това - в битките за Свободна България, в Съединението на двете Българии, както наричат Източна Румелия и Княжество България, българското битие е устремено към постигането на Независимост на църквата и народа - от поробителите, от Великите сили. Една малка държава винаги е зависима от големите.
И както при честванията на годишнините от Априлското въстание обръщаме поглед към Панагюрище или Копривщица, така
днес трябва да прогледнем в Старопрестолния град, във Велико Търново,
където на паметната плоча на Царевец, ще прочетем: "Тук, в историческата крепост Царевец, на 22 септември 1908 г. Княз Фердинанд I обявява Независимостта на България".
Всъщност Независимостта на България е обявена в старинната църква "Св. Св. Четиридесет мъченици", която приютява едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници - Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
На 18 май 1888 г. в тази църква сключват брак министър-председателят Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов.
В църквата са погребани царете Калоян, Иван Асен II, Михаил Шишман, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски и много други членове на царското семейство.
В същия храм Фердинанд приема титлата цар на българите. В предговора на своите "Легенди при Царевец" патриархът на българската литература Иван Вазов разказва как, докато броди по царския хълм пред очите му се явяват образи, сякаш излезли от народните предания и легенди:
"…тия царствени пущинаци пазеха някакво неизразимо очарование за душата ми; те ме приковаваха с печалния си вид и със строгото величие на нещо умряло, което е било голямо и което ти е близко. Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, история, пълна с драматизъм, поразителна с изненади, невероятна, както е и видът на самото Търново, дето е кипял двувековен трескав политически живот… А тия видения изскачаха на всяка стъпка пред мене; преданията, населяющи тия светени пущинаци, взимаха живи образи, окръжени в светлив ореол или с мрачен трагизъм, и настрояваха за нови вдъхновения болезнено чутката ми тук душа."
Пак във Велико Търново се намира музеят "Възраждане и Учредително събрание". Експозициите са разположена в сградата на стария турски конак, която се намира в северната част на площад "Съединение".
Архитектурният паметник е изграден през 1872 г. от майстор Колю Фичето. В тази сграда е разпитван Апостолът от 28 до 31 декември същата година, а през 1876-та година са съдени участниците в Априлското въстание. През 1879-та година Учредителното събрание разработва и приема в нея Търновската конституция, а след това Първото Велико Народно събрание избира Александър Батенберг за княз на България.
И днес в бившия турски конак се веят български знамена, червените килими и европейският вид на залите, и след това множеството ценни и изконно - български символи - експонати, са истински пътеводител през историята.
Те са знак за съзнанието на предците ни още от онези времена,
в които битките за свободна, съединена, и накрая - Независима България, са били национален идеал. Но музеят също така пази спомените за политическите убийства, за предателствата и вътрешните противоречия на Нова България.
Там например може да се види фотография на Стефан Стамболов, направена след жестокото му убийство. Парадоксът - един от многото в българската история е, че последните думи на Стамболов са срещу Фердинанд. Той заявява, че България ще му прости всичко, но никога това, че й е докарал Фердинанд за монарх.
Категоричният завет на нашата история изисква нов прочит на тези събития. Днес страната ще празнува и във всички градове и села ще има тържества.
С празнична литургия в историческия храм "Св. 40 мъченици" започват проявите за Деня на Независимостта на България.
Великотърновският митрополит Григорий ще поръси бойното знаме на Националния военен университет "Васил Левски" и още 35 знамена на държавни и общински институции, неправителствени организации и учебни заведения.
На официална церемония в крепостта Царевец ще бъде издигнато националното знаме
и ще бъдат поднесени цветя пред Паметника-пирамида на Независимостта.
Повече от 600 възпитаници на 19 училища от старата столица ще се включат в празничното шествие от историческата крепост до паметника "Майка България", където ще бъде положен гирлянд.
Ще бъде открита и изложбата "Eпохата на цар Фердинанд Първи" и ще бъде направена театрализирана възстановка на обявяването на Независимостта в църквата "Св. 40 мъченици".
