К орупцията в страната е изключително висока - около 18% от хората над 18 години признават, че са дали подкуп, 28% съобщават, че са били обект на натиск за корупция.
Това съобщи Огнян Шентов, председател на Управителния съвет на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), при представяне на резултатите от изследване на корупцията в присъствието на вицепремиера Румяна Бъчварова.
Тенденцията е противоречива от 1999 г. и няма обща политика, която да е овладяла този процес, за да видим тенденция за намаляване на корупцията в страната, допълни Шентов.
Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) е използвал Система за мониторинг на антикорупционните политики (СМАК) за
изследване на корупционните рискове и борбата с тях в "Гранична полиция".
Националните политики за борба с корупцията трябва да бъдат преведени на езика на публичните организации, защото те могат да бъдат много добри, но да не се изпълняват ефективно.
Важно е да се разбере дали тези политики са адекватни и са насочени към конкретните корупционни рискове, и не оставят само на хартия, каза Огнян Шентов.
Чрез интервюта с експерти се установява какви са специфичните зони на корупционен риск или интерес.
Крайната фаза е да си види какви са антикорупционните политики в дадена организация и как те се свързват със съществуващите рискове. Мери се нивото на корупционния натиск средно в държавата и в дадена институция.
Двете неща, които ЦИД измерва, са корупционен интерес и корупционен натиск. Идеята за откриване на корупцията е, че при висок корупционен интерес вероятно има и корупция. "Там, където има дим, сигурно има и огън", посочиха от ЦИД.
Теоретичната възможност за корупция е 75%
Корупционният натиск е силно изразен, служителите съобщават, че много граждани - около 30%, са склонни да нарушават правилата; 50% съобщават за външен натиск - предлагани са им подкупи, а около 23% посочват, че техни колеги са податливи на корупция.
"Гранична полиция" има свои политики, с които да противодейства на този корупционен натиск. Оценката на ЦИД, направена според интервюта на гранични полицаи, е че тези политики са приложими, трудни са за заобикаляне, познати са на личния състав и се прилагат стриктно.
На въпрос обаче, дали има строг и систематичен контрол и нарушителите се наказват, показателите за тяхното спазване вече спадат наполовина, тоест, системата има дефицит в контрола на антикорупционните политики, посочиха експертите на ЦИД.
Основните притеснения на ЦИД са били доколко служителите могат да бъдат откровени. Изследването е направено на две фази, като втората е анонимно онлайн изследване сред 500 души от най-различни управленски равнища на "Гранична полиция".
Резултатите показват, че контролната дейност на ГКПП и т. нар. зелена граница са най-рисковите за корупционен риск, обаче и при другите дейност има естествен риск.
Ротацията, видеонаблюдението и внезапните проверки са сред мерките, които покриват част от рисковете за корупция. Подобна мярка, използвана във всички държави, е и попълването на имотна декларация от служителите.
Експертите посочиха, че много ефективна мярка може да бъде въвеждането на електронното управление и по точно имуществените декларации на граничните полицаи, а и на другите държавни служители, да се проверяват от компютърна програма, а не от инспектори на контролен орган.
Корупционните практики винаги изпреварват антикорупционните мерки и затова превенцията е много важна, каза Румяна Бъчварова. По думите й най-важното в борбата с корупцията е да се следва динамиката на средата, в която се развива.
Проектът на ЦИД показва, че организацията остава водеща в темата за борбата с корупцията. Много добро решение е определянето на общите и специфичните мерки, които да се приложат за измерване на нивата на корупцията.
При подобни изследвания тенденцията е по-важна от абсолютната стойност, смята Румяна Бъчварова. Тя допълни, че резултатите от изследването са отпреди месец и оттогава в "Гранична полиция" са настъпили промени.
