На 4 март преди 1140 години - през 870 г., е създадена българската православна църква.
На тази дата византийският император Василий I свиква извънредно заседание с участието на представители на папа Адриан II, източните патриаршии и българската делегация, на което е решено България да получи своя архиепископия под опеката на Константинопол.
Така са поставени основите на Българска църква. Тя е осмата по ред в общността на източно-християнските църкви през IX в.
Самото покръстване
започва няколко години по-рано,
когато хан Борис I (852-889 г.) решава да въведе християнството като официална религия, за да постигне духовно-етническото единство на държавата.
Първоначално той иска покръстването да се извърши от Западната (Римска) църква и през 862 г. сключва съюз с Людовик Немски, който урежда и приемането на християнството.
Византия обаче организира коалиция от Великоморавия, Хърватско и Сърбия против България и на следващата година българските войски са разбити. В мирния договор има клауза българският владетел и целият народ да бъдат покръстени от Константинопол.
Хан Борис и семейството му се покръстват през 864 г. Борис приема името Михаил и става княз.
Масовото
покръстване на народа
започва през пролетта на 865 г.
Княз Борис се опитва бързо да изгради самостойна църква, за да попречи на разпространяването на други религии в страната, както и да се ограничи разширяването на византийското политическо влияние.
За целта възстановява политическия съюз с немците и търси протекцията на Римската църква.
След три години
безплодни преговори
обаче княз Борис отново обръща поглед към Византия, която този път е по-сговорчива и склонна на отстъпки.
По същото време в Константинопол заседава църковен събор (869-870).
Три дни след закриването му императорът свиква извънредното заседание, на което България получава своя архиепископия.
На първия църковно-народен събор в Преслав през 893 г. е въведен славянския език в богослужението.
След успешната битка при река Ахелой (20 август 917 г.) княз Симеон се провъзгласява за "цар на българи и ромеи".
Според тогавашните разбирания положението на Църквата трябва да отговаря на високото достойнство на българската държава.
В самата Византия е създадена теорията за тясна връзка между царство и патриаршия , според която царството трябва да има патриаршия. По силата на това правило към 919 г. на Църковно-народен събор официално е провъзгласена църковната автокефалия и българският архиепископ получава титлата патриарх.
Българската автокефална църква с ранг на патриаршия заема шесто място сред древните най-авторитетни патриаршии на Православния Изток.
