Икономически и политически контрол над медиите, произволно подслушване, свръхупотреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, малтретиране на хора в полицейските управления, дискриминация.
Тези нарушенията на правата на човека в България през 2008 г. са посочени в
годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) -
вж. пълен текст в PDF формат
Положението със свободата на медиите предизвиква най-сериозна загриженост според правозащитниците. Засилват се тенденциите на неясна собственост и непрозрачен произход на капитала на главните и най-влиятелни медии. По различни начини държавата и парламентарно представени партии оказват натиск.
Особено агресивна е намесата на пиар агенциите. Все по-често има очевидна автоцензура на журналистите, а редица медии насаждат расизъм и ксенофобия.
Сред случаите на насилие над хора заради словото БХК посочва убийството на писателя Георги Стоев и побоя над главния редактор на интернет изданието Frognews Огнян Стефанов.
Хелзинкският комитет е установил намеси на държавата в контрола на публикациите в интернет и провал в работата на медийния регулатор СЕМ.
Като пример за монополизация на медийния пазар
БХК специално посочва светкавичния възход на "Нова българска медийна група" на бившата началничка на Българския спортен тотализатор Ирена Кръстева, която купи вестниците "Монитор", Телеграф", "Политика", "Експрес", великотърновския "Борба" и телевизия ТВ7, а държи и контролен пакет от ИПК "Родина".
БХК напомня за връзката между "Нова българска медийна група" и Движението за права и свободи (ДПС), която според правозащитниците "застрашава етичните стандарти на информацията, като въвежда корпоративни и политически интереси".
Според Юлиана Методиева от комитета
"пиарът превзе свободното слово"
Пребитият журналист Огнян Стефанов твърди, че "днес медиите са свободни само да избират в коя пиар кампания да се включат".
БХК отчита, че "полицейският произвол продължава" и правоприлагащите органи често са използвали сила и огнестрелно оръжие, водени от законодателна рамка, която не съответства на международните стандарти.
Изследване на БХК от края на миналата година, проведено сред 121 лишени от свобода в затворите в Пловдив, Плевен, Белене и Бобовдол, показва, че близо 1/4 (23%) от анкетираните се оплакват от проявено насилие по време на задържането им и също толкова в полицейското управление.
Миналата година е била белязана и от многобройни
скандали за нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот
чрез произволни подслушвания и изваждане на разпечатки на телефонни разговори.
Европейският съд за правата на човека в Страсбург е приел 27 решения срещу България за нарушение на правото на достъп до съд и справедлив процес. Съдът отново е подчертал, че българското законодателство не предоставя средства за защита срещу прекалената продължителност на производствата.
БХК отчита още, че
продължават да се нарушават религиозните права на гражданите.
Констатирани са многобройни случаи на враждебност към някои религиозни общности, например към мюсюлманите и последователите на "Свидетелите на Йехова". Най-тежкият случай на проява на ненавист и омраза на религиозна основа е побоят на 53-годишен български гражданин, изповядващ ислям, в пловдивското село Богданица.
Според БХК и през 2008 г. е липсвала адекватна правителствена политика с ясен подход към домашното насилие.
Продължана произволната процедура за въдворяване на хората с психични разстройства.
Едно от малкото положителни неща в доклада
е отчетено в областта на защитата от дискриминация, което се изразява най-вече в подобряването на капацитета на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да прилага адекватно националното и международното антидискриминационно право.
Но с 23% е намалял броят на хората, дошли да търсят подслон и защита в България.
