ГЕРБ къса с 20 депутати, пише в заглавие "Стандарт".
"Нови лица може да влязат наесен в парламента. Причината е, че избраниците ще атакуват кметските кресла наесен и няма да имат право да останат в Народното събрание. Масово депутати от ГЕРБ са заявили желание да се кандидатират за градоначалници и отсега агитират структурите да бъдат номинирани. Ако изпълкомът утвърди кандидатурите им, те напускат жълтите павета и на тяхно място влизат следващите в листите", отбелязва изданието.
Треска за номинации, коментира "Капитал".
"Предстоящото определяне на кандидатите на ГЕРБ за президент и кметове повиши напрежението сред управляващите. Това най-добре се вижда от нарастващото желание народни представители да желаят да заменят депутатските банки с кметските кресла.
Така само след няколко месеца кабинетът може да изглежда по-слаб, а парламентът - обезкръвен от току-що научилите се какво е да си парламентарст депутати на ГЕРБ. За народните представители това може и да е добра възможност да спечелят повече власт, но ГЕРБ в момента е в деликатна ситуация.
Две години след като влезе във властта, управляващата партия има затруднения да излъчи печеливши кандидатури за двата ключови поста - президент и кмет на София", посочва изданието.
Какви са плюсовете и какви - минусите, от евентуалното кандидатиране на Бойко Борисов за президент, се допитва "24 часа" до щаба си от социолози и политолози. Според Юлий Павлов, Център за анализи и маркетинг, минусите са повече. "Ще трябва да се търсят подходящи фигури за министър-председател и лидер на партията. И това ще създаде нови центрове на властта в ГЕРБ", казва той.
Геновева Петрова от "Алфа рисърч", смята, че евентуалната победа на Борисов може да донесе частичен дивидент за настоящия премиер в личен план, но при подобен сценарий ГЕРБ рискуват сериозни проблеми. Васил Тончев, "Сова Харис", не вижда друг кандидат от ГЕРБ, който да има реални шансове да спечели президентския вот.
Политологът Румяна Коларова предупреждава, че, илюзията, с която може би Борисов живее, че като президент ще може неформално да ръководи своите министри, депутати и партиен актив, не само бързо ще се разсее, но и ще генерира сериозни управленски проблеми.
Евгений Дайнов, политолог, припомня, че толкова надежди инвестираха хората в Борисов, толкова работа се очакваше той да свърши след позора на Тройната коалиция, че отмъщението на общественото мнение ще бъде много тежко, ако избяга от реалната отговорност.
Мира Радева от МБМД смята, че евентуална кандидатура на Борисов е равносилна на предсрочни парламентарни избори, защото той символизира настоящото управление в най-висока степен.
Цветозар Томов, "Скала", определя като "срамно петно в българската политическа история" възможността Борисов да бъде избран. Ако не го изберат, пак ще е министър-председател и е възможно да се опита на всяка цена да удържи изплъзващата му се власт, смята той.
142 пъти миналата година, или 3 пъти седмично, вътрешният министър Цветан Цветанов е използвал законовото си правомощие лично по изключение да нарежда използването на СРС, без да се иска съдебно разрешение, пише "Сега". Данните изнесе в парламента Христо Бисеров от ДПС, който пое на ротационен принцип шефското място в подкомисията за контрол на СРС.
По закон министърът има право на това в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност. Бисеров изнесе и информация, според която достъпът на разследващите до данните за телефонния и интернет трафик заплашва да се превърне в по-сериозен проблем от подслушването. Броят им за година е 50 000.
Пет вуза имат повече студенти от разрешеното, акцентира "Дума". Студентите в Аграрния университет в Пловдив са с 32% повече от тези, които вузът може да обучава според определения му по закон капацитет. Следва го Бургаският универстет "Асен Златаров", който надхвърля капацитета си с 31%. Още три висши училища са нарушили закона и студентите им са повече от капацитета - Пловдивският университет (с 13,5%), Нов български университет (с 12%), НАТФИЗ (с 6,8%).
"Суперваканция юни и юли, студ разваля август", пише "Труд". Валери Спиридонов , зам. генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, съобщава, че заради действието на тихоокеанското течение край Перу "Ла Ниня", лятото у нас щяло да бъде по-топло от миналогодишното, когато властваше "Ел Ниньо". Още малко ще трябва да почакаме за хубаво време - до 20 май ще е неприятно, след това се задава климат като в тропиците.
