"Сега": Здравеопазване? Не, просто бизнес

Здравеопазване? Не, просто бизнес, коментира "Сега" идеята на управляващите за твърд лимит за всяка болница за всяка дейност, която й се плаща от здравната каса.

Според автора идеята на касата е идиотска. Не защото налага върху здравноосигурителен модел планово финансиране, дори и не защото подобна глупост ще доведе до листи на чакащи.

А защото ще доведе до още корупция и най-вече - защото никой не може да има доверие в капацитета и искреното желание на здравната каса да разпредели почтено и адекватно наличните средства между различните болници.

С други думи - в година на избори да реши коя болница ще съществува, коя - не, коя ще има повече пациенти и коя - по-малко. И, естествено, тук изобщо не става дума само за това да се дадат по-малко пари в смесените райони, а за това дали да се изсипят няколко милиона повече в частни структури на този и онзи спонсор или в държавна болница, в която директорът прави ремонт, от който даден процент отива в партиен джоб.

"Идва голямото пререждане на опашката за лекар", под това заглавие "24 часа" анализира новата методика за формиране на бюджетите на болниците. Боян Захариев от Институт "Отворено общество" предупреждава, че при недофинансиране на здравната система има няколко основни отдушника, които поемат напрежението.

На първо място това е формиране на списък чакащи за преглед. Ако при хроничен дефицит на предлаганите здравни услуги списъкът на чакащи само расте, в един момент това води до фактическа невъзможност нуждаещите се да бъдат обслужени.

Тогава се появява силен натиск за "пререждане" на опашката чрез различни форми на частично доплащане - легални или нелегални. И в двата случая системата е крайно несправедлива.

На определен етап дефицитът прелива в отчаян отказ от търсене на лечение от страна на нуждаещите се. Според автора нищо не се прави по големите, стратегически въпроси на здравеопазването, включително и по тези, свързани с дефицита във финансирането му.

Правителството смята, че намаляването на населението е необратимо, пише "Сега". Това е записано в приетата Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.

"В периода до 2020 г. този процес може да бъде леко забавен, за да се стигне по-късно до неговото стабилизиране. Районите на България трябва да се справят с това сериозно предизвикателство и да намерят пътища за реализиране на развитие в условията на намаляло население", се казва още в стратегията.

Под "стабилизиране" всъщност се разбира не спиране изцяло на спада, а регулиране на темпа му. Туризъм, пътища и малко индустрия са приоритетите, приети от кабинета в стратегията за регионално развитие до 2022 г.

Скокът на пенсиите не е предизборен ход, уверява в интервю за "Монитор" Димитър Главчев, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ. Той оценява като постижение, че въпреки неблагоприятната ситуация, доходите у нас не са намалени.

"Социалният ресор винаги е бил приоритетен за ГЕРБ и смятаме, че вече е време да се работи не само за запазване размера на пенсиите, но и за тяхното увеличение. Това е естествено продължение на последователните политики, които провеждаме на основата на строга финансова дисциплина и стабилност.

Работим за това през следващия бюджетен период да имаме увеличение на приходите в държавните фондове, което да позволи увеличение на пенсиите.

Върху размера на заплатите държавата има по-ограничени възможности за въздействие, защото те са предмет на свободно договаряне и зависят от пазарната ситуация в съответния сектор", обяснява Главчев.

500 000 гласа ще решат изборите, прогнозира в интервю за "Преса" социологът Андрей Райчев. Според него премиерът Бойко Борисов има уникалното постижение 1/4 от нацията, която го е издигнала на власт, да го държи на власт на третата година от мандата.

Ако запази тези 25%, той ще запази властта си. Ако падне до 15%, няма да може да управлява. Битката на изборите догодина ще бъде за тези 10% от нацията, или за 500 000 гласа, които или ще се откажат от него, или ще останат с него.

В началото Борисов почти нямаше противници. Сега чувствително е нараснал броят на хората, които не го искат повече. Ако отново вземе властта, ще го направи със симпатизанти, но и с активни противници.

Според Райчев БСП е единствената остра опозиционна сила. Критиката към ГЕРБ отдясно е ту критика, ту апологетика.

БСП няма да подстрекава хората към бунтове, заявява в интервю за "Сега" Драгомир Стойнев, депутат от БСП, председател на парламентарната социална комисия.

По думите му ние преминаваме през една безпрецедентна криза - освен икономическа, финансова, социална, тя е криза и на мисленето, на правенето на политика, на демокрацията, на модела на икономическо развитие, на разпределение на доходите.

Това е криза на европейския проект и на европейската мечта. Българите се чувстват предадени от своите политици. Изходът от кризата не може да бъде плавен и на малки стъпки. Нужна е генерална промяна.

"За мен лично това е революция, но тя не е свързана с кръв, както много хора си я представят. Говоря за революция в мисленето, в правенето на политика, в икономическия модел, в социалната сфера, в европейския проект.

Смятам, че хората ще излязат на улицата, за да защитят своето достойнство. Това трябва да е и основната цел на БСП - да върне достойнството на хората. Разбира се, ние няма да подстрекаваме хората към бунтове, но виждам накъде отиват нещата в страната, ако не се предприемат радикални мерки" казва Стойнев.

БСП нагази в минно поле, коментира "Стандарт". Георги Първанов даде заявка, че ще бъде "лидер в сянка". Щял да формира експертни колективи, които да пишат управленски програми по важните теми и да работят върху цялостна антикризисна политика.

Първановата заложена мина е съдебна - редови социалист обжалва конгреса на БСП и очаква до месец-два решение на Темида, което може да раздаде наново картите в партията - в случай че отмени най-висшия форум.

Освен това започват и най-яростните и мръсни междуособици в БСП - това е състезанието за подреждането на депутатските листи. Ако столетната партия премине през тези изпитания без сериозни вътрешни катаклизми, на изборите ще отиде единна и боеспособна.

В обратния случай, стъпването върху мините само ще ускори маргинализацията на традиционната левица у нас.

308 000 бедни българи ще получат безплатни храни от ЕС за общо над 40 млн. лв., съобщи пред "Труд" земеделският министър Мирослав Найденов. Продуктите са по програма "Благотворителност" на ЕС, а раздаването им започва от 10 септември през Българския Червен кръст.

Заради кризата средствата за бедни в ЕС са увеличени значително. "Тези храни идват от ЕС, но те стигат до бедните у нас, понеже успяхме да ги усвоим. За мен по-страшен от студа е само гладът. Затова за тази есен осигуряваме евтини дърва и тонове безплатни храни за най-бедните", добави Найденов.

Промяна в закона вкарва в хазната укрити осигуровки, отбелязва "Сега". Осигурителни вноски за 3,32 млн. лв., които би трябвало да платят работодатели и физически лица, ако декларират реални заплати и доходи, са установили данъчните само от февруари 2011 г. до края на декември м.г.

Това показват данните на НАП за т.нар. ревизии по аналог за осигурителни вноски, които бяха въведени като правна възможност с промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в началото на февруари м.г.

За по-малко от година са правени ревизии за осигурителни вноски по аналог на 58 физически лица и 67 юридически. За тази година данни няма, тъй като ревизиите са продължителни.

Барозу на български, коментира "Труд". При посещението си в София председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу типично по брюкселски говори дипломатично, затова и оценките му на пръв поглед могат да заприличат на потупване по рамото.

Но това изобщо не беше потупване по рамото. Барозу не каза нищо по-различно от това, което Брюксел пише в редовните си доклади по напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Вече много добре знаем, че властта тук се впечатлява само от директен натиск и винаги се прави на разсеяна, когато някой се опитва да бъде дипломатичен и да говори с намеци.

Посещението на Барозу за пореден път показа, че директен натиск от страна на Комисията не можем да очакваме. Все пак това е съюз от независими държави и големите промени в България могат да станат само в резултат на вътрешен, а не на външен натиск.

Българите не са окупатори, а съзидатели, коментира "Дума". Опитите в Брюксел да се показва изконна българска книжнина от Охридската книжовна школа и да се представя там за "македонски средновековни ръкописи" са си чист вандализъм.

Но поредната изцепка на Македония е добър повод да говорим най-сетне за антибългарското поведение на официална Македония, което не е от вчера.

Вземете кой да е официален учебник за македонските училища и ще прочетете такива епитети за "българските окупатори" и такива откровени лъжи за историята на земите ни, че ще се чудите как е възможно да се случва невъзможното, пише авторът.

Очевидно е, че позициите и действията на официалните власти в България трябва най-сетне да се променят и като достойна европейска държава България да защити своето минало и своя идентитет.