"Сега": Делата срещу пияните шофьори задръстват съда

Делата срещу пияните шофьори задръстват съдебната система, пише на първа страница "Сега". Само при 2% от тях се прилага съкратен процес, сочи специализиран анализ на прокуратурата.

Съдът и прокуратурата отделят най-много време и енергия за делата за шофиране с над 1,2 промила алкохол в кръвта и за каране без книжка.

Близо 30% от делата са такива, става ясно от анализ на дейността на териториалните прокуратури за първите девет месеца на годината. На практика това са елементарни казуси, по които цялата съдебна система работи в продължение на месеци, а понякога и години.

Делата за тези и други леки престъпления струват скъпо на държавата, пренатоварват съдебната власт и рефлектират незаслужено върху авторитета й, се казва в анализа.

И за пореден път се препоръчва тези деяния да се декриминализират и санкциите за тях да се налагат по-бързо и ефективно от специализираните органи.

Съдебната система се възприема от гражданите на България като най-засегната от корупцията, следвана от политическите партии, парламента, администрацията и полицията.

В останалите страни от Европейския съюз начело в това отношение са партиите, следвани от държавната администрация, парламента, полицията, бизнес сектора, религиозните институции.

Тези данни установява за 2010 г. международното изследване "Световен корупционен барометър" на организацията "Прозрачност без граници", извършено в 86 държави, отбелязва "Дневник".

Представата на българите за най-проникнатите от корупция институции се различава от реалния им опит. Запитани на коя от тях им се е налагало да дават подкуп, най-висок е процентът на призналите, че са плащали на полицията, а съдебната система заема третото място.

Полицията се въоръжава с безпилотни апарати, за да наблюдава отвисоко бандитите при особено важни акции, акцентира "24 часа". Летящите СРС-та буквално са натъпкани с камери. Те хвърчат безшумно на голяма височина и предават картина денем и нощем на специално обучени екипи.

Благодарение на това бандитите падат в капана на подсказани отгоре засади. По неофициални данни МВР е поръчало два вида безпилотни апарати родно производство.

Комисия по парламентарна етика няма и не може да има, докато не бъде променен правилникът на НС или не бъде приет етичен кодекс за депутатите, става ясно от публикация в "Сега".

Парадоксът лъсна на вчерашното заседание на въпросната комисия, която освен с морала на народните представители се занимава и с борбата срещу корупцията и конфликт на интереси.

Като повод за абсурдната констатация послужи идеята да бъдат изслушани 16-те депутати от групата "Верту", засечени на инсценирана от медиите презентация на луксозни мобилни телефони в работно време. След 20 минути прения по дневния ред се разбра, че комисията няма правно основание нито да поиска изслушване, нито да приеме становище по случая, тъй като няма приети етични правила за поведение на депутатите.

В интервю за "Новинар" Валентин Николов, председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, формулира кое поведение на депутатите е морално и кое не.

"Издаването на служебна тайна, грубото държане на депутата, нарушаването на реда в залата или извън нея е уронване на престижа на парламента.

Досега председателят на Народното събрание можеше да налага санкции при нарушения само вътре в залата. Сега обаче ще обхванем и поведението на депутатите не само в кулоарите, но и в личния им живот и в контактите им с гражданите и с медиите", казва Николов. И припомня, че право да санкционира има само председателят на парламента.

В рубриката "Анализи" "24 часа" коментира "шегичката отзоваване на депутати" - любима закачка на РЗС, а напоследък и на президента Георги Първанов.

Авторът Валери Найденов посочва, че това може да стане само там, където има едномандатни избирателни райони. С други думи - при чиста мажоритарна избирателна система.

Как ние тук да ги отзоваваме поединично, след като ги избираме групово? Или по-точно как да ги отзовем, като не сме ги призовали? И защо българските политици предлагат отзоваването на депутати, но не предлагат мажоритарна избирателна система? Изводът е прост - будалкат се с нас.

Пощальон ще звъни на вратата с новия ни паспорт - това е услуга, която ще предлагат МВР и пощите. По този начин ще можем да получаваме също личните карти и шофьорските книжки.

Предложението е на шефката на дирекция "Български документи за самоличност" Мария Костадинова. Целта е да се спести висенето по опашки. "Такава практика има вече в Словения, където документите се изпращат по куриер", е обяснила за "Стандарт" Костадинова.

За 10 години хазната похарчи "непредвидени" 10 млрд. лв., сочи изследване на Института за пазарна икономика, представено в "Сега" от Петър Ганев.

За периода 2000-2009 г. допълнително одобрените бюджетни кредити са 8 млрд. лв. Ревизията на бюджет 2010 предвиди допълнителни разходи в размер на 1,15 млрд. лв. Ако прибавим и тези средства, непредвидените харчове от 2000 г. насам наближават 10 млрд. лeвa.

Така се оказва, че за разглеждания период 1 от всеки 20 лева разноски на държавата е бил допълнителен разход - тоест непредвиден. В общия случай допълнителните разходи се правят набързо и непрозрачно, като липсва какъвто и да е анализ за ефекта от разходването на тези средства.

ИПИ препоръчва всеки допълнителен разход да се гласува от Народното събрание - там е мястото, където се одобряват разходите на държавата. 

Зад евфемизма "непредвидени разходи" се крие онова, което на нормален език се нарича раздаване на пари наляво и надясно, коментира "Пари".

Това са парите, които получават стачкуващи и протестиращи, за да си затворят устите. Това са градинките, чешмичките и помощите преди всички избори. Това са предколедните 800 000 лева, които правителството даде онзи ден за църкви, сметките за парно на вузовете по изкуства и за благотворителност.

Тези 10 млрд. лева на практика са дадени за корумпиране на обществото, заключава авторът.

"Кметовете не са момчета за бой", е озаглавено интервюто в "Труд" с Найден Зеленогорски, кмет на Плевен. Бюджетът за общините за 2011 г. той коментира така:

"Този бюджет ще бъде изключително тежък. В момента има около 200 млн. лева неразплатени разходи, които от 2010 г. ще се прехвърлят в 2011-а и ще се увеличат като лавина.

Това ще бъде една още по-сериозна предпоставка за финансовите проблеми. Има десетки общини, които са буквално пред фалит. А други се справят изключително трудно".

Зеленогорски посочва, че кметствата не са ирационално понятие, в тях живеят всички българи и хората не би трябвало да бъдат наказвани.

"Властта губи пари от три еврофонда", алармира "Дума". Плащания по три европейски фондове за България са почти преустановени от лятото. Това стана ясно от документ за изпълнението на графиците по политиката за сближаване, представен пред бюджетната комисия на Европейския парламент.

Спрените пари се отнасят за Европейския фонд за регионално развитие и Европейския кохезионен фонд.

Чрез тях се финансират проекти за подпомагане на бизнеса, за изграждане на инфраструктура и за създаване на работни места.

За трети фонд се констатира влошаване на усвояемостта спрямо октомври.