28

Ралица Василева е журналист от CNN International. Тя работи в централата на телевизионната мрежа в Атланта и води предаването "World Report".

Започва работа в CNN International през 1992 г. Отразявала е множество важни международни събития и новини, между които спасяването на чилийските миньори, студентските протести в Иран и офанзивата на Израел в ивицата Газа.

Правила е репортажи от места като Москва, Йерусалим и централата на ООН в Ню Йорк. Тя има също така и пълнометражни документални филми, като например, половинчасовото специално издание, посветено на 20-тата годишнина от падането на комунизма в България.

Дългата кариера на Василева в CNN започва с отразяването на конфликтите в бивша Югославия, Близкия Изток, както и прехода в Русия към демокрация и мирното споразумение в Северна Ирландия.

Ралица Василева е водила за CNN отразяването на кризата с оръжейните инспекции на ООН в Ирак, атентатите от 11-ти септември в САЩ, войната срещу тероризма и военната офанзива в Афганистан.

Тя е интервюирала много видни световни лидери, като бившите Държавни секретари на САЩ Хенри Кисинджър и Мадлин Олбрайт, бившия президент на Пакистан Первез Мушараф, бившия съветски лидер Михаил Горбачов, премиера на Израел Бенямин Нетаняху, главния палестински преговарящ Саеб Еракат, бившия президент на Нигерия Олусегун Обасаньо, бившия президент на България Петър Стоянов и бизнес предприемачите Тед Търнър и Ричард Брансън.

Ралица Василева започва своята кариера в CNN като водещ на предаването "CNN World Report" - единственият в света форум за международни телевизионни журналисти, чрез който те могат да представят новини от своята страна пред глобалната аудитория на CNN.

Преди да се присъедини към CNN, тя е била водещ и репортер в Българската национална телевизия. Първите си важни стъпки в журналистиката прави като отразява падането на комунизма в България.

Интересът на Ралица Василева към журналистиката започва след като през 1987 г. се присъединява към английската редакция на Българското национално радио като преводач от английски език и диктор, а по-късно става и репортер.

Родена е в София. Учила е в английски езикови училища в София и Делхи, Индия. Има магистърска степен по английски език и литература от Софийския университет и магистърска степен по политически науки от Държавния университет на щата Джорджия в Атланта.

През 2001 г. Ралица Василева бе удостоена с почетната степен "Доктор хонорис кауза" за приноса й към журналистиката от Американския университет в Благоевград.

- Как присъства България в новините на CNN?

- Нашият свят става все по-обвързан, все повече събитията, които се случват в една част на света, се отразяват на всички останали.

Много хора в САЩ познават, че не съм американка и питат от къде е този симпатичен акцент, и като разберат, че съм от България, винаги искат да научат нещо повече за моята страна. Това е нормално и хората проявяват все по-голям интерес към международните новини.

А за новините - нашата аудитория е световна, така че, когато се случват събития в България, които са от интерес за световния зрител, те влизат в нашата емисия. Напоследък това бе подаването на оставката на правителството на Борисов, атентатът срещу Ахмед Доган - това са напоследък темите, които влязоха в нашите емисии.

CNN покрива целия свят, така че това е критерият, по който оценяваме новините - до каква степен ще се отразят те на хората по света, понеже нашата аудитория е световна. Ние сме в услуга на зрителите, за които излъчваме - да ги информираме обективно, точно и ясно и всъщност това е критерият.

Примерно аз, ако направя един материал за световния зрител, той ще бъде различен от този, който бих направила по същата тема за България. Фактите ще бъдат същите, но ще са поднесени по различен начин, в друг контекст, за да може да разберат и хора, които не знаят толкова за България.

Ако го напиша за българския зрител, тогава няма нужда от толкова контекст и ще включа повече факти, които засягат българина, отколкото фактите, които се отразяват на света. Така че различна е гледната точка и всяка медия се съобразява с хората, на които служи с информацията си.

- Медиите често сме критикувани, че са по-малко позитивните новини

- В CNN се стараем да има баланс в нашите новини. За всяка новинарска компания се казва - вие само лошото ни показвате. Стараем се да има баланс, поне в края на предаването да има нещо любопитно, интересно, по-оптимистично. Понякога, ако има страхотно откритие или постижение, или достигнат рекорд, може дори да почнем с тази новина - нещо хубаво. Стараем се да имаме баланс, но доколко успяваме, зрителите ще кажат.

- Доколко CNN използва социалните мрежи, снимки и видео, изпратени от зрители?

- Много често, особено, когато в началото на дадено събитие не сме успели да изпратим екип, получаваме снимки от зрители. Тогава ги включваме в нашите предавания, като съобщаваме, разбира се, че това не е наш материал, казваме източника. Тези снимки и видеа всъщност помагат да се допълни картината, предлагат една интересна човешка гледна точка.

Дори след като нашите екипи са стигнали до мястото на събитието, също можем да предложим и съдържание от зрители. Това допълва и очовечава новините и ги прави по-близки за зрителите. Имаме и предаване - 30-минутно, посветено на най-интересните кадри и видео, които са ни изпратили нашите зрители.

Телевизията, като медия, трябва да се развива и да приема новото, но в същия момент трябва да останем професионалисти и да предлагаме баланс. Това е нашата работа, ние разбираме от обработка на факти, обективно поднасяне, компетентно, с контекст и хората очакват от нас да ги информираме по този начин и вече допълваме с това, което ни предлагат нашите зрители. Мисля, че е хубаво да има и от двете, но основното е професионалното поднасяне на новината, на събитието.

- Вие самата използвате ли социални мрежи?

- Ползвам "Туитър" и така получавам обратна връзка от зрители. Там съобщавам интересни новини или какво ще има в предаването и предлагам на зрителите, ако искат, да се включат по някоя интересна тема. Не винаги имам достатъчно време да пиша, но ми е интересно да видя какво мислят зрителите. За съжаление не мога на всички да отговоря, а и форматът - твърде кратки съобщения, понякога ме затруднява. Но взимам предвид мнението на хората, когато подготвям предаването си.

Вече има и много извънредни новини, които се появяват първо в "Туитър", според много журналисти това е мястото, където наистина може да научиш първи извънредната новина. Разбира се ние, като информационна компания, имаме екипи в много точки на света и можем много бързо да я проверим, да доставим достоверна проверена информация.

- Като журналист, има ли в момента точка от света или регион, или процеси, които следите и са Ви особено интересни?

- Моята работа са ежедневните новини в световен мащаб, така че аз реагирам на това, което се случва през деня, изчитам колкото се може повече за него. Това е всъщност работата ми - веднага да реагирам на това, което се случва в даден ден и затова всичко ме интересува.

Но в момента регионът с най-много събития в развитие и трудни новини е Сирия, кризата там, Арабската пролет, какво се случва и как ще се развият събитията в Египет...

Ако ме питате за днес - това е смъртта на Уго Чавес, в Кения има избори - при предишните избори много хора там загинаха, така че дори сега, макар че не съм на работа, аз продължавам да се интересувам какво се случва в Кения, има ли насилие, за да съм подготвена за края на седмицата, когато ще бъда пак на работа.

Така че следя всички основни събития, процеси, опитвам се колкото се може по-широк поглед върху света да поддържам, защото човек не знае каква извънредна новина ще му се падне. Когато си в ефир е като на изпит, не знаеш какво билетче ще изтеглиш.

- Как се чувства една българка в многонационален екип, в световна телевизия като CNN?

- Добре. Всичко, с което се сблъскваш - с различните виждания на хората, различни култури, това те обогатява като човек и ти разширява мисленето и виждането и е много интересно и приятно.

В началото обаче ми беше трудно в САЩ. Първо, когато заминах ми беше страшно мъчно за майка ми, за баща ми, сестра ми, близките ми приятели. С всички тях бяхме много близки, много привързани, имах тяхната подкрепа, тяхната безусловна обич. И изведнъж се оказах сама със сина ми на едно много хубаво като жизнено равнище място, но в много отношения много сложно, защото не бях запозната с този начин на живот. И докато свикна с всичките хубави неща и възможността за избор беше много трудно.

Получавах главоболие, когато влезех в някой мол от цялото разнообразие и не бях свикнала с този начин на живот, в който всичко е разнообразно, всичко е въпрос на избор.

Не можех и да шофирам, а в Атланта дори на работа не можеш да отидеш, ако не шофираш. Много улици ми се виждаха много големи и не можех да допусна, че са еднопосочни. Така че ми се е случвало, докато се учех да шофирам, да вляза в еднопосочна улица срещу движението - това е само един елементарен пример, но ми беше трудно. Разказвам това и давам пример как и хубавото изисква човек да знае как да живее с него.

Но там всеки ми предлагаше съвет или аз питах: Вие какво сте си избрали, примерно за застраховка за колата, и аз само копирах в началото, защото наистина е голямо разнообразието, а по-нататък вече се образовах, наистина то си е образование, и се научих как да живея.

Разбира се, виждам, че и в България вече има огромно разнообразие, не е като България, която напуснах преди 20 години.

- Какво друго Ви прави впечатление, когато се връщате в България и има ли нещо, което да Ви е впечатлило сега?

- Всеки път ми се струва, че е по-хубаво. На мен ми е много мило, аз просто се връщам у дома и не гледам с критично журналистическо око на нещата, а си идвам да си почина, да се видя с близките и за мен е много хубаво всичко. Но аз всъщност не живея с ниските доходи, с които много хора тук трябва някакси да свържат двата края, така че не мога да направя тази преценка какъв точно е животът в страната. За мен е много хубава България и ще си бъде винаги така.

- Гледате ли, четете ли новини от България?

- Много, да. Но пак казвам - не с критично око, а за да се информирам. Чета доста по интернет новини от България, но е друго, когато човек дойде и чуе и дискусиите по телевизията, мненията на хората. Аз обичам да ползвам градския транспорт, да слушам хората за какво си говорят, тогава наистина разбираш за какво става дума, какви са проблемите, какво вълнува хората, за мен това е много важно.

- Ползвате градски транспорт в София! Виждате ли промяна?

- Да, много обичам. А сега вече има и метро и много ми хареса.

- Какво ви прави впечатление в българските медии, българската журналистика?

- Сега се срещнах с журналисти от ТВ7, проведох няколко сесии с тях и съм много впечатлена от опита, от таланта им, желанието им да бъдат добри журналисти, въпросите, които ми задаваха. Смятам, че българската журналистика винаги е имала огромни таланти и по мое време, и сега. Аз от българи журналисти съм се учила, не съм завършила журналистика, а филология, така че станах журналист, учейки се от български колеги, и винаги съм подхождала с огромно уважение към тях. И до ден днешен за мен те са професионалисти.

Сега съм в София, защото бях изпратена, като представител на СNN, да споделя опита си като журналист вече повече от 20 г. как ние правим обективна журналистика, как се отразяват събития, всичко, което съм научила - как се държи човек пред камера, как да бъдеш себе си пред камера, което не е никак лесно, аз и до ден днешен се старая всеки път да съм по-добра.

Така че споделих този опит, ние нямаме контрол върху редакторската политика или върху програмната схема на канала, но предаваме нашия опит и те ще го приложат, според тяхната аудитория, според техните изисквания, и с интерес ще следя еволюцията на този канал, който ще предлага 24 часа информация, подобно на СNN. Досега в България такава телевизия не е имало. Ще бъде много интересно, това е ново развитие за българските медии и аз съм много ентусиазирана, всяко ново нещо е много хубаво. (Новият информационен канал News7 стартира в 20 ч. на 7 март на честотата на телевизия ББТ)

- Вие самата спазвате ли, има ли някакви общи за журналистите в СNN правила?

- Трябва да сме обективни, да проверяваме информацията, да сме сигурни, че тя е достоверна. Искаме да бъдем първи, но да бъдем първи с точна информация.

Всяко събитие отправя предизвикателства. Правила няма, защото всяка ситуация поставя някакви свои проблеми, свои предизвикателства, които трябва да бъдат разрешени, така че човек тябва да бъде много гъвкав, според мен, и да представи по най-обективен начин максимално точна и ясна, проверена информация.

Понякога се жертва бързината, за да си сигурен, че ще си достоверен, точен, но пак казвам няма правила, решава се според конкретната ситуация и това е най-интересното и най-трудното.

Имаш свобода, обаче носиш и отговорност. Много е важно да си бърз, но по-важно е да си точен и достоверен, защото хората трябва да ти вярват.