Първият светец сред журналистите

За първи път в историята професионален журналист ще бъде канонизиран за светец.

Що за човек е бил Мануел Лосано Гаридо?

Мисля, че всички ще се съгласят, че ние журналистите не сме големи светци, нали? По-известни сме с лошия език и големите запои, отколкото с добродетелите си.

Единствените чудеса, които неохотно ни се приписват, включват събирането на достатъчно факти и цитати, за да произведем новина в срок.

Въпреки това католиците може скоро да почитат журналист - не някой теолог или свещеник, който от време на време е публикувал по някое научно есе в религиозно списание, а професионалист, който си е

изкарвал хляба с писане и дори е получил награда за това

Мануел Лосано Гаридо от Линарес в Южна Испания е работил, освен за всички останали, и за Асошиейтед прес.

Епископ Рамон дел Ойо Лопес от диоцеза на Лосано Гаридо в Хаен обяви миналия уикенд, че Държавният секретариат на Ватикана е назначил дата за беатификацията на журналиста (обявяването му за блажен, бел.ред.).

Това ще стане в родния му град на 12 юни. Беатификацията е последният етап преди канонизацията. Въпреки че не всички блажени стават светци, вярващите могат да ги почитат.

През декември папа Бенедикт ХVІ официално призна чудото, приписвано на молитвите на журналиста, по-известен с прякора Лоло. Преди това канонизаторите във Ватикана отсъдиха, че начинът, по който през 1972 г. Лосано Гаридо излекувал двегодишно момче, страдащо от грам-негативен сепсис със синдром на полиорганова недостатъчност, е необясним от съвременната наука.

И все пак въпреки факта, че Лосано Гаридо ще бъде първият професионален журналист, който ще бъде обявен за блажен,

пътят му към канонизацията не е отразен особено подробно от неговата гилдия

Единственият репортаж, който открих за него тази седмица, беше публикуван от специализираната католическа информационна агенция "Зенит".

Като момче Лосано Гаридо се присъединява към организацията "Католическо действие", а през Гражданската война в Испания тайно дава причастие на вярващите, но е арестуван и изпратен в затвора.

След войната пише за "Я" - вече несъществуващ вестник на конференцията на испанските епископи, както и за две католически списания - "Телва" и "Вида Нуева". Създава списание за болни и пише девет книги.

"Героичните му добродетели", признати от папата през 2007 г., обаче са свързани в по-голяма степен с

неговата духовна сила пред болката и страданието, отколкото с работата му като човек на перото

През 1942 г. той се разболява от спондилит (възпаление на прешлените), който го приковава в инвалидна количка до края на живота му. Когато дясната му ръка се парализира, той се научава да пише с лявата.

Когато загубва възможността да движи и нея, преминава към писане на статии чрез диктовка. През 1962 г., почти десет години преди смъртта си, Лосано Гаридо губи зрението си, но никога доброто си чувство за хумор.

Може да се спори дали това го прави добър пример за подражание в една професия, в която упорството и приспособимостта са от първостепенна важност. Журналистиката обаче означава също така

да се противостои на опитите да се скрие или изкриви истината

Редно е да отбележим, че достойният за възхищение като човек Лосано Гаридо прекарва професионалния си живот в условията на диктатура - тази на генерал Франсиско Франко, при която от журналистите се очаква да правят и двете.

Много интелектуалци подкрепят Франко в началото на управлението му, макар че впоследствие се разочароват.

Вестник "Я" е форум за широко разнообразие от мнения и в последните етапи на диктатурата се превръща в най-близкото нещо до опозиционен всекидневник.

Може би читателят може сам да разбере къде се е намирал в картината Лосано Гаридо, тъй като одобрявайки неговата беатификация, папа Бенедикт отправя послание към света, в което показва кой тип журналистика счита за достоен.