Георги Лозанов: Кризата убива най-добрите медии у нас

Пропадането на свободата на словото в България е една от загадките на новото време, каза за БТА медийният експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов.

Според него една от причините е загубата на гражданската енергия в сферата на медиите. В момента има

обща деморализация на гражданските процеси.

Първоначално общата цел на гражданското общество и организациите, които работят в него, беше България да влезе в ЕС, а след това те, като че ли задълго загубиха своята основна мисия.

След приемането ни в ЕС тази гражданска позиция по отношение на медиите, дори гражданският натиск отслабна, и това е една от паричните за този негативен процес, каза Лозанов.

Той добави, че освободеното място, с организирането на медиите в някакви структури и сдружения, се зае от собствениците на медиите и сега, доколкото има някаква професионална общност, тя е много силно повлияна от тези собственици, в което няма нищо лошо, но е различно от типичните граждански организации в сферата на медиите.

Друга причина според Георги Лозанов е излизането на големите чужди инвеститори, които бяха характерни за един по-ранен период на прехода. Те носиха друг тип професионална стабилизация на медиите, извън местните разбирания, битки и конюнктури.

Колкото и някои да бяха скептични в началото, толкова сега можем да кажем, че те вършиха добра странираща роля за българските медии, отбеляза той. Медийният експерт определи

кризата като трета причина за този спад на свободата на словото у нас.

Тя по един тъжен парадокс най-напред убива най-добрите медии, а по-масовите, с по-занижени критерии, в момент на криза, като че ли правят бум.

Друг от проблемите, посочен от Лозанов е, че българското общество все още като правно устройство и законодателно, но и като мислене, начин на програмиране, отношение и пропорции в медиите, не може да излезе от аналоговата ера и да навлезе в цифровата.

Навлизането в ерата на виртуалната комуникация променя из основи разбирането за медии. Тук има един нов възглед и съвсем нова философия, която би преподредила медийния свят у нас, и дефицитът от такова мислене се явява като негативна тенденция по отношение на свободата на словото, заяви Лозанов.

Според него първата реакция за преодоляване тази устойчива тенденция надолу е да се създаде

нов модерен закон за медиите, който да ги мисли в тяхната нова технологична среда,

защото медиите наскоро преживяха своята технологична революция, а ние все още ги мерим и описваме със старите представи и думи.

Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.

ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, коментира тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.

"Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки", допълни медийният експерт. По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация:

държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии

(чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.

От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция - да информират - и обслужват политически и корпоративни интереси, смята Огнянова.

Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.

Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, добави Огнянова.