Бойко Борисов трябва да си наложи 100 дни мълчание, да спре да е централен говорител на всичко в държавата, за да се чуят експертните гласове около него, заяви Георги Лозанов от фондация "Медийна демокрация" (FMD.bg) при представянето на докладите от наблюдението на медиите през последните политически месеци.
Борисов продължава да прави политиката като спектакъл, оставайки неоспорим лидер по присъствие в медиите.
Говоренето на "ти" с медиите обаче идентифицира проблем, казват експертите.
Хората са свикнали премиерът да е непрекъснато пред очите им и когато изчезне за миг, това предизвиква страдание, анализира доц. Орлин Спасов- ръководител на проекта.
Според него Борисов е осъзнал властовия потенциал на медиите и се стреми да ги запълни.
Получава се ситуация, като че ли властта се упражнява директно от екрана на медиите.
След изборите обаче се забелязва рязък спад на анализите и коментарите в медиите, отчитат от фондацията. Ако през юли са били 247, то през август те са 118, с тенденция да продължат да намаляват.
Изчезва и алтернативното говорене в медиите, отбелязват експертите.
Трите ключови
израза
през август във всекидневниците са "Бойко Борисов" , "Сергей Станишев" и "Мадона", отчитат още експертите.
"Няма по-отблъскваща картина от медии, които се ласкаят от това, че са фамилиарни със властта", коментира Орлин Спасов.
Получава се "магическо проглеждане" след изборите и медиите си позволяват да стигнат до обобщена оценка за миналото управление, посочи от своя страна медийният юрист проф. Нели Огнянова.
Темата за Европа е придобила по-голяма популярност след изборите, но е била сведена до "парите на Европа", а между медиите и властта в момента няма дистанция, допълни тя.
Огнянова отбелязва, че след изборите в медиите са се появили нови зони на мълчание - групировката "ТИМ" и законопроектите за нотариалната дейност и за културното наследство.
Успехът на Бойко Борисов се дължи на неговите дълбочинно български характеристики, коментира и социалният антрополог Харалан Александров.
Премиерът е олицетворение на копнежа по лесното справяне с тежките цивилизационни проблеми. Той печели дивиденти и от личната си история, и от умението да я разкаже, отчита антропологът. Това отчасти е свързано и с непрестижността на разказването на личната история във времето на социализма.
Личността на Борисов обаче не е единственият фактор за неговата популярност. Дълбокият стремеж на медиите още от миналото за фамилиарност със властта допълва картината.
Как да бъдеш критичен, като те канят у дома като васали, от които можеш да получиш мъдрост, фамилиарност и парчета прасе, реторичен бе Александров.
