Георги Лозанов: Защо пускаме бариери пред добрите каузи?

Все става така с брадърите - колкото по-голям рейтинг имат (НТВ за първи път в историята си достига 45% пазарен дял), толкова по-малко одобрение получават. Съвсем според стария руски виц "Пью с отвращением", в случая - гледам с отвращение.

През последния сезон обаче сякаш имаше риск гледането да не успее да преодолее отвращението и да го преработи във воайорство. Любимият продукт на шоуто - скандалът, можеше да напусне Къщата и от екранен да се превърне в обществен (при това голям), т.е. да се стовари вместо върху играчите върху самата игра.

Не че някой би могъл да я забрани, но публиката й може дотолкова да се почувства морално употребена, че да излезе от конвенцията и да спре, например, да пуска есемеси.

Причината? Този път "ВИП Брадър", следвайки чужди образци и собствената си склонност да прекрачва граници, посегна на едно, неясно откъде дошло, но дълбоко залегнало в общественото съзнание очакване - че благотворителността, въобще високите каузи изискват високи мотиви, благородни жестове, красиви думи, вкус, интелигентност и пр.

Биг Брадър обаче е на друго мнение - благотворителност може (и трябва) да се прави от всичко, дори от собствените си противоположности.

Да си представим следния малко зловещ експеримент: директорът на затвора качва на една платформа група затворници, осъдени за убийство, и при засилени мерки за сигурност ги развежда из различни градове на страната.

Там дава възможност на желаещите срещу солидна входна такса да ги видят и да разговарят с тях. А събраните пари, вероятно немалко, като се има предвид доказаното любопитство към престъплението, дава на семействата на жертвите.

Трябва ли да похвалим директора за предприемчивостта, или и той е направо за затвор? Труден отговор, което прави публичния дебат по въпроса за стратегиите на благотворителността още по-важен.

Е, в случая, разбира се, въобще не става дума за престъпници, а по-скоро за тяхната противоположност - за представителна извадка на българските елити, за личности, които "по условие" трябва да будят респект или поне симпатия.

Какви обаче бяха основните послания, които Къщата излъчи, докато събираше пари за страдащите?

Една цинична реабилитация на соца по линията - няма значение какво представлява обществото, щом на мен ми е добре. Тя, естествено, беше прокарана от внука на бившия първи и му донесе подчертано одобрение.

Един обречен опит да се прави политика (и дори да се предлагат коалиции) на този терен, което още повече я сближи с шоуто и прояви тежките дефицити на истина и отговорност в нея.

Една махленска свада между две жени, която оголи, включително и за тяхна сметка, болезнения въпрос - дали, за да станеш звезда, трябва да си "продадеш душата и тялото". Като душата присъства тук по-скоро за извинение.

Един разтърсващ извод - нашият елит дотолкова се е компрометирал, че именно от чалгата, приемана досега за най-ниския му етаж, дойдоха съквартирантите, които превъзхождат останалите, по великодушие, артистичност и човечност. Нищо чудно, а вероятно и напълно заслужено в последна сметка да спечели Софи Маринова.

Работата е там обаче, че всичко, което ни отблъсква в играта не е родено от нея, а тя само ни го е показала. И сам можеш да го срещнеш на всяка крачка, но е по-трудно да го видиш, защото "брадърите" са измислени така, че да сгъстяват атмосферата, докато чертите на обществото избият върху лицата на участниците. Особено негативните.

Една от темите на благотворителния "ВИП Брадър 3" е самата благотворителност. Това, че идеалният й образ е мит. На дъното на всяка кампания лежи някакво съмнение. Но пък единственият шанс все пак да помогнеш с нещо на страдащите е да го преглътнеш.