Голямата разпродажба на безценица може да започне. Група бизнесмени ще си раздели на съмнителни търгове най-скъпоценните притежания на държавата, защото са под легалната защита на властите. Формата ще бъде спазена с правителствено споразумение, публични продажби...
Олигарсите няма да превземат тези притежания с военна сила, а ще ги получат в съучастничество с една финансово изтощена държава...
Това е цитат от излязлата у нас най-нова книга "КГБ на власт - системата Путин" на френския анализатор и преподавател по история на студената война Тиери Волтон.
Трудно е да не изникне в съзнанието, ако решим да опишем системата в България, трудно е да я разграничим и като страна - член на ЕС. В четвъртък например беше прието очакваното като скандал "правителствено споразумение", с което "скъпоценни притежания на държавата" (три атрактивни сгради на НАП в центъра на София) преминаха в ръцете на медийната магнатка Ирена Кръстева.
Без обществена поръчка, конкурс или каквато и да било процедура, имаща нещо общо с правилата на пазарната икономика. Схемата е по социалистически простичка: "Кръстева си поискала, правителството й дало."
И никакви досадни подробности като явния конфликт на интереси заради поста на зам.-министър, който синът й заема, или че сключена по Търговския закон, сделката гарантира само изгодата на другата страна, но не и на държавата, не са могли да развалят настроението на премиера, който след заседанието отиде да сади дръвчета, позирайки с лопата пред представители на медиите.
Ако някой се чуди как се връзва широката му усмивка с кризата в София, която беше обявил преди часове заради боклука - отговорът може би се крие в посърналата физиономия, с която столичният кмет и лидер на първата политическа сила Бойко Борисов изненада репортерите.
Предишната вечер от Москва той се изрепчи като аслан, че разбира "жалкия и смешен плач на Станишев и Вълка", но те нямало да си върнат концесията за чистотата. А на другия ден кротко изрецитира: "Приемам, че правителството търси нетрадиционен начин да ни поощри и да ни даде пари."
Всъщност в думичката пари вероятно се крие разковничето на тази политическа трагикомедия. С невъоръжено око се вижда, че боклукът е повод, но не и причина за разиграването й.
Най-малкото, защото столичната чистота от няколко поредни години е все в криза, а в тази (не)дейност се хвърлят все повече обществени пари. Къде отива значителна част от тези пари е риторичен въпрос, така че сегашната интрига не е кризисна, а предизборна.
Като кризисно се очертава положението за всички останали сектори и играчи, непопаднали в списъка с подаръци на властта срещу щедри предизборни жестове. Дори Върховният административен съд същия ден обяви криза, която няма шанс да влезе в полезрението на управляващите.
Именно заради предприетата от това правителство преди две години "реформа" днес съдът се оказва залят от дела и практически блокиран. А може би това е била и целта на реформата - все пак става въпрос за дела срещу администрацията.
Всъщност със същинската криза ще трябва да се справя следващото управление. А наследството от последното социалистическо ще е същото като предишните, от които се излиза с тежки заеми към МВФ и с валутен борд като тежък, но спасителен за жизнения стандарт въобще намордник.
Сега май пак е ред на заемите от МВФ - историческата поука от поколение на поколение.
