Плащаме на държавата без банкови такси, обявява от първа страница "24 часа". Плащанията към държавата ще стават чрез ПОС терминали. Гражданите, които плащат държавни такси, данъци или глоби, вече няма да харчат пари и банкови преводи, каза зам.-министърът на финансите Владислав Горанов.
Институциите започват да слагат в сградите си ПОС устройства за плащане с карти, каза той. Разходите на банките по обслужването на плащанията през тези терминали ще бъдат поети от бюджета.
Пилотно въвеждането на устройствата ще стартира от Столичната община. Решението за това е заложено във вече действащия Закон за ограничаване на плащанията в брой. Там е записано, че гражданите и фирмите могат да плащат своите задължения към бюджета без банкова такса или комисиона, ако направят това чрез ПОС терминал на съответната бюджетна организация.
Законът задължи всички министерства, териториалните им структури и общините да осигурят устройства за плащания с банкова карта.
Пред "Труд" ст.н.с. I степен д-р арх.. Христо Генчев, споделя: Софийските строежи съсипват Сердика.
Арх. Генчев е в професионална и медийна полемика за съдбата на т. нар. Ларго (пл. "Независимост") в София. Тази площ около 6000 кв. м, затворена между президентството и "Шератон" на юг и Министерския съвет и ЦУМ от север, е част от римския град Улпия Сердика. Там сега се строи.
Досегашните работи по Ларгото, според арх. Генчев, са пагубни за останките от Via Principalis, главната улица на Сердика. Тя следва приблизително посока изток-запад и около югозападния ъгъл на ЦУМ е пресичала другата важна улица, т. нар. Cardo.
Малка отсечка от Via Principalis е разкрита и частично реставрирана преди повече от 40 г. при строителството на подлеза пред бившия Партиен дом, където е съхранена и Източната порта на античната крепост на Улпия Сердика.
Скандалът със 700 руски туристи, които бяха принудени да останат на летищата във Варна и Бургас, заради дългове на туроператора "Алма Тур" (в размер за над 7 млн. лв.) към авиопревозвача "България ер", стана непредвиден финал на туристическото лято, коментира на първа страница "Труд".
Сега руските туроператори ще трябва да платят още веднъж за техните билети. Според представители на туристическия бранш подобен проблем може сериозно да засегне имиджа на страната ни.
"Стандарт" допълва: Самолетът на Бойко става такси. Според изданието бройката на туристите е 900 - руснаци, естонци и финландци - оказали се заложници на туроператора "Алма тур".
Цялата държава се включи в решаването на проблема с руските туристи. По нареждане на премиера Бойко Борисов три министерства - транспортното, икономическото и външно, са ангажирани спешно да решат неприятната ситуация.
Семейство Първанови вече събира багажа си от "Бояна", пише "24 часа". "Подготвяме се вече за изнасянето и за връщането у дома", каза вчера първата дама Зорка Първанова. За нея домът бил там, където е семейството й.
Първанова разказа, че в началото не искала да се мести от апартамента в "Красна поляна" в държавната вила в Бояна, но след разговор с шефа на НСО тогава ген. Димитър Владимиров, склонила.
Сега с облекчение и удовлетворение чакала края на мандата, за да се върне към нормалния си живот. Тя гордо разказва за малкия им зоопарк - две кучета, вълчицата Зорница, три папагала и един кон, който не живее с тях.
Повечето им били подарени. Съпругата на президента обясни, че единствената държавна собственост, с която ще й е трудно да се раздели, е вълчицата Зорница.
"Едва ли ще има възможност за увеличение на пенсиите от началото на следващата година, но такъв вариант ще се търси с бюджета за 2012 г.", са думите на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, цитирани от "Труд".
Миналата седмица социалният министър Тотю Младенов обяви вероятност за ръст на пенсиите от 1 януари, но премиерът Бойко Борисов го репликира, забранявайки му да обявява идеи, които не са минали през правителството.
Дянков обясни, че в бюджета за догодина приоритет на кабинета ще е увеличението на доходите на социално най-слабите групи. Фокусът няма да е само върху заплати и пенсии, а как държавата да има по-активна секторна политика, което да доведе до ръст на доходите, обясни министърът.
Сагата по продажбата на "Булгартабак", разгърнала се почти десетилетие, има своето продължение тази седмица - нова проверка на сделката за холдинга, предизвикана от информацията, че "БТ инвест" (компанията-купувач - регистрирана в Австрия, зад която стои руската Външнотърговска банка) ще бъде продадена.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто председател е Петко Николов, ще бъде длъжна да направи проверка и да поиска разрешение за промяната на собствеността, ако върху купувача бъде придобит контрол от предприятие извън групата, към която той принадлежи.
Мнозина предполагат (в това число и депутатът от БСП Румен Овчаров), че зад финансовия посредник се крият мажоритарният собственик на Корпоративна банка Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски.
Изборът на управител на НОИ бе един от акцентите на седмицата. Предвид демографския срив, икономическата реалност и предизвикателствата на деня - овладяване на сивия сектор - ръководителят на НОИ става емблематична фигура, критерий и мярка за силата и ефективността на управленската мощ на кабинета Борисов.
След няколкомесечно забавяне и нееднозначно отношение към номинирания за поста, депутатите от ГЕРБ подкрепиха предложението на вицепремиера Симеон Дянков за управител на Националния осигурителен институт (НОИ) и избраха Бисер Петков.
Постът бе вакантен от средата на май, когато под натиск бившият шеф на осигурителния институт Христина Митрева подаде оставка. В началото на лятото финансовият министър Дянков предложи бившия заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Бисер Петков за управител на НОИ, но се сблъска със сериозен отпор от страна на парламентарната група на управляващата партия.
Другите обсъждани кандидатури бяха на заместник-председателя на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова, на бившия заместник-директор на летище София и настоящ член на консултативния съвет към Сметната палата Тодор Шопов, както и на заместник-директора на НАП - София, Георги Георгиев.
В бранша смятат, че Бисер Петков е най-подходящ за поста в момента. До 2009 г. той е ръководел контрола над частните пенсионно-осигурителни компании и познава добре системата.
Преди този пост Петков е оглавявал Държавната агенция за осигурителен надзор, която се вля в КФН. Петков заяви, че ще работи за модернизацията на НОИ.
Според него възрастта за пенсия трябва да расте с продължителността на живота. Това бе един от най-спорните моменти при последния дебат за пенсионната реформа в рамките на този кабинет.
Посочването на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ и изборът на Росен Плевневиев за кандидат-президент наложиха "търсене" на нов министър на регионалното развитие и благоустройството. Предложена бе Лиляна Павлова - заместничка на Росен Плевнелиев - с ресор регионално развитие.
Борисов каза, че отличната репутация на досегашния зам.-министър в Брюксел и доказаните й качества - осигуряват приемственост на поста. В петък новият министър бе одобрен от парламента и положи клетва.
Лиляна Павлова е доктор по икономика и магистър по публична администрация и европейска интеграция. Владее руски и английски.
През седмицата заместник-министърът на земеделието и храните Георги Костов, който отговаряше за горския сектор, депозира оставка и тя бе приета от премиера Бойко Борисов.
В мотивите си Костов посочва, че повече не може да съвместява длъжността с тази на председател на Селскостопанската академия, която управлява от края на юни.
Тогава председателят й Светла Бъчварова беше освободена заради финансови нарушения. Секторът ще се управлява от агенцията по горите и няма да бъде назначаван нов зам.-министър. Костов подготви нов закон за горите, който беше приет през февруари след повече от година обсъждане. В него бе гласуван текст, който противоречи на обещанията на правителството да остави мораториума за строеж в скандално заменените гори при предишния кабинет.
Според закона в почти 30% от горите ще може да се строи.
България е изпълнила техническите изисквания за влизане в Шенген, заяви президентът на Унгария д-р Пал Шмит, който бе на официално посещение в страната ни. На съвместната пресконференция на госта с българския президент Георги Първанов президентът на Унгария подчерта, че по време на унгарското председателство на ЕС, неговата държава е отстоявала интересите на България и Румъния за влизане в Шенгенската зона.
Георги Първанов отбеляза единната позиция на двете страни за развитието на ядрената енергетика, усилията им за реализирането на повече проекти като НАБУКО и "Южен поток".
