К омисията за защита на конкуренцията (КЗК) препоръча на изпълнителната власт да предприеме незабавни координирани действия за гарантиране на конкурентната среда и стабилността на пазара на горива у нас на фона на усложнената обстановка в Близкия изток, съобщиха днес от пресцентъра на регулатора.
Препоръките на КЗК са адресирани до Министерския съвет и министерствата на енергетиката, финансите и икономиката и индустрията, както и до парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации и парламентарно представените партии. Те са изготвени въз основа на секторен анализ и постоянен мониторинг на пазара на горива, се посочва още в съобщението.
От комисията припомнят, че през последните години са установени антиконкурентни нарушения от страна на „Лукойл-България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, за които са наложени санкции за над 134 млн. евро.
Сред препоръките са пълно прилагане на механизмите по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, активизиране на Консултативния съвет към министъра на икономиката и създаване на експертна група за оперативна координация. Предлага се и гарантиране на достъп на други вносители и търговци до данъчни складове и инфраструктура, осигуряване на алтернативни доставки и недопускане на спекулативни практики.
От пресцентъра допълват, че КЗК е изискала от Националната агенция за приходите данни за цените на горивата с цел текущ мониторинг. При установяване на нарушения комисията ще се самосезира и ще приложи законовите си правомощия.
Припомняме, че повишение в цените на горивата в България за изминалата седмица се отчита при бензина А95 и дизела - съответно с 0,01 евро и 0,02 евро за литър, докато цените на бензина А100, метана и пропан-бутана се задържат без промяна на фона на поскъпването на петрола на световните пазари след избухването на конфликта между САЩ и Израел, и Иран.
Днес служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков информира служебния министър-председател Андрей Гюров, че България е внесла количество втечнен природен газ на цени, договорени преди войната в Близкия изток.
Сделката е на нива значително под текущите пазарни стойности и създава условия за предвидимост за вътрешния пазар в момент, когато международните котировки на природния газ и петрола отбелязват рязък ръст.
На LNG терминала край Александруполис вече приключва разтоварването на втория за 2026 г. товар втечнен природен газ за „Булгаргаз“. Танкерът със 100 млн. куб. м газ за България е натоварен на Sabine Pass LNG Terminal - терминал, собственост на американската компания „Шениер енерджи“ (Cheniere Energy), а доставчик е „Шел“ (Shell). Количествата, които се разтоварват в момента, ще покрият нуждите на клиентите на „Булгаргаз“ за текущия месец. От юни 2022 г. до днес „Булгаргаз“ е реализирал 22 директни доставки на LNG до терминали в Гърция и Турция. От тях 17 са с произход САЩ, а останалите - от държави като Норвегия и Алжир.
В контекста на проведената извънредна среща в Министерския съвет заради кризата в Залива, Трайков подчерта пред Гюров, че България разполага с малък, но реален буфер срещу пазарните сътресения. Докато спот пазарите реагират чувствително на всяка новина от региона, страната ни в момента реализира доставки по вече договорени условия – при ценови параметри от предкризисния период. Основният източник на стабилност е дългосрочният договор за газ от Азербайджан.
“Настоящата доставка е резултат от активната работа по диверсификацията - това е начинът да се гарантира стабилност на снабдяването и защита на потребителите от внезапни ценови шокове. Продължаваме да следим динамиката на международните пазари и с държавните енергийни дружества да предприемаме мерки в подкрепа на сигурността и конкурентоспособността на сектора и потребителите”, отчете Трайков.
Служебният премиер посочи преди началото на днешното редовно правителствено заседание, че в държавния резерв има достатъчно запаси от горива, а собствениците на бензиностанциите също потвърждават, че имат наличности и че пазарът е спокоен.
„Затова, ако видим прибързано покачване на цените, трябва ясно да кажем, че то няма да е резултат от физически недостиг или от реално отражение на световните пазари, а най-вече от непазарно поведение“, отбеляза Андрей Гюров.
